Да бъдеш плъх сред мишки

В самото начало искам да уточня че аз съм доста странна и неприветлива личност, и всеки който е имал злощастието да се запознае с мен е усетил нечистите ми вълни.

Поради някаква незнайна или нарочно незапомнена от мен причина, преди два дни за пореден път се озовах в селото в което по неволя живеят моите родители – Секулово. Те се преместиха там преди 15 години в разгара на хиперинфлацията за да спестят някой лев, но нещата се преобърнаха така, че нормалния им начин на живот не се възстанови напълно до ден-днешен.
Та… Ето я историята която искам да ви разкажа. Днес се събудих по обичайното за мен време – около 12 часа на обяд. Хапнах, пийнах едно кафе, ровичках се из разни сайтове, след което към 17 часа излязох да се порадвам на един от последните слънчеви и топли дни за тази година. Изведнъж забелязах как един стар приятел се приближава към вкъщи, което веднага ме наведе на мисълта че ще ме търси за нещо. Оказа се обичайната история – иска да излезем и да се наквасим, както правехме преди 5-6 години. Речено-сторено. Излязохме в центъра на почти циганското село (с около 90% цигани, 8% българи и 2% турци). Взехме три 3-литрови бири, срещнахме още един стар познат, и за пореден път се метнахме на запой в близкия парк. Приказвахме си, подигравахме се, смяхме се… По едно време единият от тия двама психопати спомена че ще има някакво чалга изпълнение в читалището тази вечер. Космически бързо ми стана ясно, че ще е някаква мега помия и всички манги ще са там. След като изпихме гореспоменатите три бири, взехме още две. Започна да се струпва тълпа от чернокожи „африканци“ в центъра на колоритното селце. Оказа се, че куверта за тая шитня е 3 лв. Кво?!? Както и да е… Метнахме едната бира. Около стотина мангасари влязоха в читалището. Аз и ония двамата като абсолютни генгста копелета се качихме по стълбите, погледнахме накриво тоя дето събираше парите, влязохме в салона и седнахме на предните седалки. Ебати кефа – в салона нямаше никой освен нас.
Дойде някаква путка имаща себе си за DJ – с един лаптоп, микрофон, усилвател и две тонколони. Хахаха. Започна да пуска някакви мазни чалги. Братята роми се качиха на сцената и заедно с някакъв баш-мангал вървящ с антуража на „спектакъла“, започнаха да въртят гюбеци.
Като пълен пич си налях чаша бира, вдигнах си краката на парапета на салона и напълно спокойно запалих цигара. Пих, пуших и се смях. В един момент ми се допика от многото погълнат пенлив алкохол, но не ми се излизаше за да мога да се посмея още малко на тая простотия.
След около половин час, оная кучка (дето се има за DJ) спря кючеците, прибра си техниката и отпраши. Това взе че ме напуши на още повече смях, след като около двеста циганина се бяха набутали да дадат по 3 лева куверт за 30 минути силна музика – нещо което мога да им направя за 50-100 лева, а ако съм на кеф и за без пари. Аз бях влязъл безплатно, тъй като съм плъх сред тия мишоци, и определено съм им взел страха.
В края на историята загасих цигарата си на парапета, излязох навън заедно с моите хора, допихме си бирата и всеки се прибра вкъщи.

Advertisements

2 thoughts on “Да бъдеш плъх сред мишки

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s