Златна пепел

Българийо, твойта кръв пролята,
по земи знайни и незнайни,
нейде изоставени в полята
войните Ти ще останат с вечни рани.

Ако със сърце говориш Ти в безкрая,
плачеш със сълзи нещастни,
люти битки водиш, зная,
със приятели прекрасни.

Тебе нож в гърба заби ти,
не враг черен и злокобен.
Тебе, моя майчице, прости ми,
твойте синове народни.

И когато плачеш,
сълзи кървави текът,
българинът е простак продажен,
труповете братски те влекът.

Мислиш Господ Те наказа,
дарове безкрайни Ти не щеш,
искаш да отрежеш таз омраза,
но във рожбите Ти тя тече.

Не тоя изход искаш, Майко,
но това ще бъдеш Ти,
стара и разграбена държава,
без народ и без мечти.

=== 07.02.2012 ===

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s