Българийо, твойта кръв пролята,
по земи знайни и незнайни,
нейде изоставени в полята
войните Ти ще останат с вечни рани.

Ако със сърце говориш Ти в безкрая,
плачеш със сълзи нещастни,
люти битки водиш, зная,
със приятели прекрасни.

Тебе нож в гърба заби ти,
не враг черен и злокобен.
Тебе, моя майчице, прости ми,
твойте синове народни.

И когато плачеш,
сълзи кървави текът,
българинът е простак продажен,
труповете братски те влекът.

Мислиш Господ Те наказа,
дарове безкрайни Ти не щеш,
искаш да отрежеш таз омраза,
но във рожбите Ти тя тече.

Не тоя изход искаш, Майко,
но това ще бъдеш Ти,
стара и разграбена държава,
без народ и без мечти.

=== 07.02.2012 ===