В тъмна стая аз стоя,
няма ни прозорци, ни врати,
дните жалки ще броя,
но изминалите дни.

Черен дим пред мен зове,
призраци с окови ходят,
нямат ни крака, ни ръце,
към портала те ме водят.

Със енергията зла,
тялото ми ще обгърнат,
но направих аз това
и няма кой да ме прегърне.

Адските врати ме чакат,
и ме питат духове познайни,
очите мои, не, не плачат,
крият всевъзможни тайни.

Кой ме караше да бъда изверг?
Това не бяха хората до мен.
Тътен във главата влиза,
и отвежда ме. Амин!

Предсмъртното желание не зная,
а и не искам милост да прося.
За грешките си късно е да се разкая,
сатанински белези ще нося!

=== 07.02.2012 ===

Реклама