Имало едни времена

И днес стоя пред снимки овехтяли,
и виждам там лица безброй,
очите мои гледат тъжно натежали,
готови в миг да бликнат те порой.

Къде са тия времена чудесни,
когато бяхме глутница хлапаци,
и пеехме юнашки, диви песни,
преди да паднат тежките капаци?

Онези мигове все още искам,
мигове от слънчевите времена,
но днес само спомените стискам,
и пазя ги от вечна тъмнина.

Поглеждам странно тез чудатите деца,
но те са ново, бясно поколение,
омразата прочитам в техните лица,
а душите черни – без вълнение.

По думите звуча кат старец овехтял,
но това е само образа привиден.
Не аз съм този дето се изсмял,
а после правил се на най-обиден.

Със всеки ден промени нови,
месеци, години, времена летят,
аз чувствам вече своите окови,
а нравите човешки не ще се променят.

=== 29.09.2012 ===

Advertisements

One thought on “Имало едни времена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s