С огън и плам ний пленихме света,
погледнахме през дупката на черна пелена,
прескочихме безстрашно там отвъд плета,
съборихме разделяща народи диктаторска стена.

Ръце протегнали докоснахме небето,
не един, не двама, а милиони се събрахме,
звуци мощни пак пронизаха сърцето,
диви, млади, дългокоси бяхме.

Музиката беше водещата сила,
сякаш Господ дар ни беше дал.
Момиче дългокрако превърнах аз във дама мила,
подарих й удоволствие, като сложих й го цял.

Ревовете зверски на китари пак избухват,
пламъци огромни омразата горят,
различията верски между нас във миговете рухват,
политици тази вяра не ще могат да сломят.

По пътищата ходим, но гледат ни накриво,
песни за любов, омраза, за живота пеем пак,
ежедневието наше ту самотно, ту просташко – вечно диво,
борим се срещу тирани, дали ни фатален знак.

Някои казват че сме остаряли,
че сме демоде за този шибан свят.
Аз дрехите си пазя овехтяли,
винаги съм рок енд рол бе, брат!

=== 20.10.2012 ===