Тихо заваля тоз първи сняг,
обагри пак земята сива,
чуват се звънци от коледния впряг,
празнична магия носят дива.

В тези бъдни светли часове
аз виждам щастие в безкрая,
и плътни мъжки коледарски гласове
пеят песните божествени от Рая.

Декемврийските последни дни студени
носят ни отново светия си дух,
но като в бетонена стена вградени
се чувстваме издухани от вятъра нещастен сух.

Дали отново празникът ще бъде вечен,
дали ще бъдем заедно до ранни часове?
Не вярвам, а и усещам се изпечен
от чужди непреклонни бесове.

Не мисля че това ще е последният ми стих,
но силно вярвам че това е правилния.
Във Коледата вярвам, но се уморих,
в околните очи прочитам пак страдания.

И таз година има сняг,
нищо ново, само че червен е.
Кървав е от българския бяг,
страна прекрасна, народ – проклет е!

=== 04.12.2012 ===