Песен за самотната любов

Разхождах се безгрижно и те зърнах,
във този вечен миг дъхът ми спря.
И аз не знам какво, но нещо вътре в мене преобърнах,
почувствах се свободен като празнична заря.

Бях се втренчил в теб, но ти не ме погледна,
не знаех как да отговоря аз на този зов.
Във твоето сърце не бях дори и плячката поредна,
сега изпитвах от онази сила, която бе наречена любов.

От този ден изминаха години,
но помня го все още сякаш беше преди час.
Чувствата стаиха се във мен, превърнаха се в бойни мини,
оставиха те само сива пепел между нас.

И ето нещо странно – аз все още те желая,
като в романтичен филм те гоня всеки ден.
Дори без отговор ще продължи това в безкрая,
за теб игра, кошмар за мен.

А ако размислиш и погледнеш небето
през твоите очи прекрасни, сини.
Ако искаш да погалиш морето,
но не стигаш, ела, кажи ми.

Аз ще чакам в онзи храм вековен,
ще те чакам, не се споделяй ти със друг.
Във вечни времена ще съм от теб поробен,
любовта е всичко, тя е тук!

=== 08.01.2013 ===

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s