Песен за самотната любов

Разхождах се безгрижно и те зърнах,
във този вечен миг дъхът ми спря.
И аз не знам какво, но нещо вътре в мене преобърнах,
почувствах се свободен като празнична заря.

Бях се втренчил в теб, но ти не ме погледна,
не знаех как да отговоря аз на този зов.
Във твоето сърце не бях дори и плячката поредна,
сега изпитвах от онази сила, която бе наречена любов.

От този ден изминаха години,
но помня го все още сякаш беше преди час.
Чувствата стаиха се във мен, превърнаха се в бойни мини,
оставиха те само сива пепел между нас.

И ето нещо странно – аз все още те желая,
като в романтичен филм те гоня всеки ден.
Дори без отговор ще продължи това в безкрая,
за теб игра, кошмар за мен.

А ако размислиш и погледнеш небето
през твоите очи прекрасни, сини.
Ако искаш да погалиш морето,
но не стигаш, ела, кажи ми.

Аз ще чакам в онзи храм вековен,
ще те чакам, не се споделяй ти със друг.
Във вечни времена ще съм от теб поробен,
любовта е всичко, тя е тук!

=== 08.01.2013 ===

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s