Гледайки те как излиташ като птица волна
на брега замислен тихо аз стоя.
Ти остави в мен единствено душата болна,
искам аз да те последвам, но не мога да летя.

Спомени за твойта нежност бавно ме обгръщат,
страх ме е да възприема че ще бъда аз отново сам.
А съдбата е определила – времената не се връщат,
продължават те по своя път, но за мен се вледениха, знам.

И копнея силно там през сълзи паднал на колене
да целувам твойте длани на крайбрежието речно.
Пак да бъдем двама – аз със теб, а ти във мене,
да се слеем във едно, но този път да бъде вечно.

Като магия нежна си се вкопчила във чувствата ми зная,
секундите превръщат се във часове без твойта красота.
Ще се предам напълно, ще се превърна във безкрая,
ти ще бъдеш волна птица, а аз ще бъда твойте небеса.

=== 06.02.2013 ===