Черна зима, черен ден,
черна болка вътре в мен.
Кървав спомен за момента лют,
кървава следа по камъка оплют.

А камъкът съм аз сега,
там покрит съм под снега.
Не желая вече да съм сам,
а желая да съм светъл храм.

Като във дъждовен ден съм пак
там сред всички като пътен знак.
Подминават ме, невидим съм за тях,
тъмен дим съм, тъмен прах.

Имам мъдрост, нямам сила,
аз съм капката света обиколила.
Аз съм този със ръцете празни,
мачкам за пореден път боклуци мазни!

=== 26.02.2013 ===