Автори:
Bobby Angel
Дани Сулакова – Сулеймо

Катя беше сериозна дама, около 45-годишна, с перфектно поддържана фигура, кариеристка, властваща над всеки и всичко. Може би точно затова тя никога не намираше човекът, с когото да прекара онези желани моменти.
Често се отдаваше в ласките на далечен познат, но не поддържаше постоянни контакти с никого. Не искаше хора задоволили моментно първичните й потребности да вземат превес над живота й. Това което тя наистина желаеше, беше да открие някой, който да пречупи несломимото й его, да я използва, да я контролира, но в неговите ръце да се чувства защитена.
До преди 2 години Катя беше в Щатите, където работи дълги години. След като се върна в България, поради огромния си професионален опит бе назначена за изпълнителен директор на голяма телекомуникационна компания.
И днес, както всеки друг летен ден, тя потегли към офиса, който въртеше на малкият си пръст. Вървеше винаги пеш, не харесваше ежедневното използване на автомобили. Беше се облякла в строга черна рокля, прилепнала по нея, която подчертаваше до сантиметър прекрасното й тяло. Стъпваше като професионална манекенка на високите си токчета, държейки куфарче в дясната си ръка и две папки в лявата. Оглеждайки се, тя изтърва едната папка на земята и се наведе да я вдигне. В този момент неочаквано силен плясък отнесе стегнатото й дупе, при което тя залитна и падна на колене на тротоара. Когато повдигна глава, Катя видя около двадесет годишен младеж, мускулест, с черна коса, облечен с дънки и черна тениска, може би около половин глава по-висок от нея.
– Ти нормален ли си бе?! Нещастник! – изрева силно Катя. Младежът обърна глава, усмихна се леко, след което се върна няколко крачки назад и подаде ръка за изправяне на коленичещата дама. Катя се вдигна на крака, подкрепяна от младия жребец, огледа се за наранявания, след което със силна плесница удари доста по-младото от нея момче. В очите й се четеше гняв! Без да промълви нищо, тя продължи към работното си място. Цял ден беше непоносима към служителите си. Караше се, викаше, нареждаше. Някъде след обедната почивка секретарката й съобщи че трябва отиде до някакво заведение, където да преговаря с новоназначения директор маркетинг, с когото да обсъжда откриването на нов клон на компанията. Надя (така се казваше секретарката) остави в допълнение към тази информация и папка, в която беше описано името на човека с когото трябваше да се срещне и плановете за проекта. Срещата изглеждаше странна още в този момент, тъй като всички идваха да разговарят в офиса й, където се чувстваше в свои води. Беше около 14 часа, най-горещото време в този юлски ден. На Катя и трябваше разпускане след случката сутринта, за която тя изпитваше смесени чувства и не споделяше с никого. Погледна в папката и видя името Николай Павлов. Не й говореше нищо. Без да му мисли много излезе от офиса и за десетина минути стигна до заведението. Надя й беше казала че човекът ще бъде на последната маса в дясно. Катя се запъти на там, но изведнъж се стресна и се спря. Видя че на въпросната маса стои същия онзи младеж, който я беше отнесъл сутринта. Все пак реши да пренебрегне егото си за миг и да постъпи професионално. Когато се доближи, младият мъж стана и й подаде ръка. Катя я пое, след което се запознаха и седнаха да обсъждат проекта. Нито един от тях не споменаваше и дума за сутрешната случка, но в главата на работохоличката се въртяха мисли само за това. Тя слушаше гласът с басов тембър на момчето, любуваше се на това искрено както никога до сега. В един миг той млъкна. Погледна я като лъв-водач, появи се усмивка на лицето му.
– Имаш страхотно дупе, да знаеш – каза Николай, а Катя го гледаше смирено, както не беше гледала никога мъж.
– А ти имаш здрави ръце – отвърна тя. Двамата се разсмяха.
Когато приключиха служебните разговори, Катя и Николай станаха от масата, стиснаха отново ръцете си, но в този момент той я избута към стената, докосна русата й коса, след което допря устни до нейните и провря език. Тя не се дърпаше, а напротив – отдаваше му се напълно. Николай докосна бедрото на Катя целувайки я, като бавно вдигаше ръката си към дупето й. Тя от своя страна постави дясната си ръка върху стегнатите му гърди и се отпусна.
Когато разделиха устни, той постави визитна картичка на масата и излезе. Катя не помръдваше, а десетки погледи от съседни маси се бяха нахвърляли по нея. Тя направи бавна стъпка, взе картичката и потегли към офиса. Чувствата й бушуваха. Искаше го истински, той не й се подчиняваше, а обратното. Когато седна зад бюрото си сама в офиса, Катя започна да си мисли за него, мачкайки визитната му картичка. Очите й бяха светнали. Искаше да е в ръцете му…

***

Беше минала седмица от срещата им, а Катя още усещаше онези решителни устни. Николай не я потърси, но и тя се въздържаше. Беше любопитна, как толкова млад човек, ще се издигне до такъв висок пост. Видя, че е на 25 години и все пак как го беше постигнал. Образован, амбициозен, страхотна визия, но престъпно млад. Момичетата в офиса бяха полудели по него. Катя знаеше, че изглежда доста по-млада. Имаше самочувствие на красива жена. Сама се грижеше за себе си, но все копнееше за мъжко рамо.
Дните й бяха много натоварени, предстояха промени в службата и тя нямаше време да мисли за друго. Започна да я мъчи безсъние, а когато успяваше да заспи, усещаше онези ръце по себе си. Натовареният делник и самотните нощи я изнервиха допълнително.
За поредна вечер оставяше до късно да работи в офиса. Умората в раменете я натягаше болезнено. Беше се отпуснала назад, само за минутка време. Усети отново онези ръце. Масажираха вратлето й много вещо. Колко отпускащ сън. Приятна топлина се разля по тялото й. Пръстите пипаха нежно, натискаха точно където трябва. Спускаха се към гърдите. Усети устни по лицето си. Ох, как не искаше да се събужда. Нещо я одраска и се сепна. Отвори очи, а той беше точно там, истински, в цялата си мъжественост. Гледаше го и не можеше да реагира.
– Какво правиш тук? И как го направи това с масажа? Жестоко беше, явно ти се отдава. – Катя се наслаждаваше на гледката.
– Все нещо ми е останало от заниманията по айкидо. Беше много напрегната. Трябва ти почивка. Искаш ли да се отбием до някой бар, ще пием по едно и после по леглата, всеки в своето. Не се шашкай.
Как да му покаже, че го желае, без да се унижава. Разликата в годините сигурно и него смущава, но като си спомни как я целуна на публично място, усмихваше душата й.
– Добре, ти водиш. – каза Катя.
Заведе е в малък клуб. Всички го поздравяваха, явно често присъстваше. Жива музика и добро питие, отдавна не се беше забавлявала така. Каква беше изненадата й, когато Николай взе една китара и започна да свири с музикантите блус. Впечатли я естественото му поведение. Гледаше я право в очите, тя вече не забелязваше останалите хора в заведението. Привличаше я неудържимо. Това започваше да става опасно. Не можеше да си позволи никакви чувства, още повече, че беше и колега, принцип, който беше спазвала винаги.
Ники се върна на масата, поприказваха общи неща. Предложи й да я изпрати до тях. Катя се притесни леко. Дали да го покани? Или пък не? Реши да импровизира, но решението не беше нейно. Таксито спря, но Ники му каза да изчака, придружи я до вратата, целуна я по бузата и тръгна.
Въпреки умората и питиетата, Катя не можеше да заспи. Пусна си плеъра. Звучеше любимата й мелодия BITTER SWEET- GARY B. Този мъж си играеше със съзнанието й. Усещаше одраскването на брадясалата му буза, настойчивите му устни, ръцете който се плъзгаха палаво по нея. Възбудата пълзеше по тялото й, което предателски откликваше. Плъзна ръка между бедрата си. Хапеше устни, извиваше се, ушите заглъхваха, зърна й бяха болезнено твърди. Усили натиска – стон, екстаз, влага. Даже не помръдна, така се унесе и заспа.
На следващият ден, Катя стана рано, както винаги. Побяга на пътечката, студен душ, черно кафе, гримира се прилежно, втален костюм, класен часовник, никакви бижута, скъп парфюм, косата на конска опашка, обувки с висок ток, огледало и преценка. Пазете се – тигрицата идва!

***

Минаваха часове, дни, седмици…
Катя започна да се променя. Беше по-щастлива, но и по-властна от всякога. Околните забелязваха че нещо влияе над иначе еднообразното й ежедневие. Сега тя изглеждаше като преродена. Все едно имаше малък дявол, който иска да изскочи от гърдите й.
Дойде есента. Средата на септември. Валеше проливен топъл дъжд. Катя крачеше с грациозната си походка към някое от множеството си задължения. Погледите на минувачите я обгръщаха както винаги. Изведнъж една черна кола се закова до тротоара с бесни спирачки. Катя се огледа стъписана, след което дясната врата на колата се отвори и от нея се показа Николай.
– Влизай! – прикани я той, а тя без дори за миг да се замисли направи няколко крачки и се качи в колата.
– Къде се изгуби? Помислих че си грабнал някоя друга. – усмихнато промълви Катя.
– Не, просто исках да видя дали след известно време ще ти липсвам. – отговори младокът, като бавно се доближи и я целуна, след което подкара колата.
Катя не питаше накъде я води, тя беше сигурна че е в безопасност в неговите ръце.
Спря колата до една картинна галерия. Николай само кимна на уредничката и поведе Катя някъде нагоре по стълбите. Явно и тук добре го познаваха.
Почти под покрива имаше ателие. Цареше творческа атмосфера. Художника дори не ги забеляза.
– Маестро, ела да те запозная с една моя приятелка! – възрастния мъж я изгледа преценяващо, явно я одобри, защото на лицето му се прокрадна дяволита усмивка.
– Катя. За мен е чест да се запознаем!
– Аз съм Маестро Папи.
– От къде се познавате с Ники?
– Той не ти ли е разказал? Собственик е на тази галерия, а мен ме приюти, когато имах нужда. Сега не може да се отърве от мен.
Катя го хареса от пръв поглед, а художникът я разглеждаше като обект за картина. Мислено беше поласкана.
– Какво да направя за теб, моето момче? Искаш да я нарисувам ли?
– Не Папи, тя ще е платното.
Катя го изгледа неразбиращо.
– Маестрото е най- добрия татуист в този град. Сега да те видя колко си смела малката.
Катя никога не си беше причинявала такова нещо и наистина се страхуваше много. Дори не чу как я нарече Николай.
– Какъв ще е татуса? Нека да не е нещо голямо! Нещо много мъничко, на място където не се вижда! – вече трепереше гласът й.
– Ще бъде красива изненада. Не се страхувай, тук съм, да ти бърша сълзите, мила.
Така и се случи. Маестрото избра да рисува на гърба, леко встрани. Сълзите се ронеха, Ники ги попиваше с устни. Не се отдели нито за миг. Беше толкова интимен момент и за двамата.
– Ето, приключих. Можеш да видиш резултатът. – каза гордо маестрото.
Това което Катя видя, я зашемети. Жива картина която изобразяваше черен породист арабски жребец с развята грива, а върху него полегнала любовно гола самата тя. Не можеше да се нагледа. Истинска красота. Обърна се и прегърна спонтанно маестрото. Целуна го и му благодари мълчаливо. Очите й казваха всичко.
– Хайде деца, оставете стария човек да работи сега. Кате, беше удоволствие да работя с теб. Ники ще ти обясни как да се погрижиш за татуса, за да не се инфектира.
Изморена от емоцията, приятно отпусната в колата, тихата музика я унасяше.
– Защо точно такъв татус избра Папи? – беше й много любопитно.
– Той ме вижда като жребеца, а ти си тази която ще ме укроти.
Катя толкова много искаше това за себе си! Дали ще се получи? Имаше ли право да граби от младостта на това момче? Сякаш прочел мислите й, той отби в страни. Погледна я с различни очи, решителни, но пълни с обич. Целуна я нежно, мечтано отдавна.
Да, нещо се случваше между тях, ново и неудържимо, за което и двамата вече бяха готови.
Николай спря колата пред дома на Катя. Нещо го измъчваше.
– Налага се да отсъствам известно време. Родителите ми имат голям бизнес, от който се опитах да се дистанцирам, да постигна нещо сам. Сега обаче, баща ми е зле със здравето и му предстои тежка операция. Трябва да съм с тях!
– Разбирам! Ще липсваш! – Катя излетя от колата без да дочака неговия отговор.
“Какво ми става? Нима изпитвам чувства?! Няма начин. Как го допуснах въобще това?!”

***

Дните и нощите се редуваха. Работа, работа и само работа. Изцеждаше цялата си енергия там, само да не мисли за него. Нямаше го вече 15 дни, а нито веднъж не се обади. Не искаше да мисли повече за него. Сънищата си не можеше да контролира. Там той беше господар.
Скоро предстоеше годишния бал на фирмата. Катя си беше избрала убийствена дълга черна рокля с дълбоко изрязан гол гръб. Бялата й като алабастър кожа, чудесно подчертаваше красивия татус.
Когато дойде големият ден, тя поглези тялото си. Ексфоалира го, подхрани го с минерално масло, кожата й заблестя. Вдигна косата си на кок. Опуши очите си с вещина на гримьор. Устните остави бледи. Сложи любимия си парфюм. Погледна се преценяващо в огледалото.
“Не можеш да ми устоиш, нали!” – сама се нахъсваше, като нямаше кой друг.
Бала беше стилен. Знаеше, че е красива и всички се обръщат след нея. Цялата тази суета й дойде в повече и излезе на балкона да подиша чист въздух. Усети как една ръка се спуска по голия й гръб. Не се обърна. Знаеше, че е той.
– Красив татус! Какво символизира?
– Укротяване!
– Желая те!
Целуна я страстно. Тя го зашлеви.
– Как можа да не се обадиш?!- на терасата излизаха и други хора.
– Тръгвай! – Николай буквално я завлече към колата. Катя изпадаше в истерия, а той и дума не обелваше.
Спря пред дома й. Катя докато се усети, той беше пуснал студения душ върху нея. Изпищя, трепереше. Николай пусна топлата струя. С вратовръзката си завърза ръцете й за стойката на душа. Успя някак да съблече мократа й рокля. И ето я Катя гола в цялата си прелест, все още на високите обувки. Косата й се беше разпиляла и се сливаше с гривата на татуса. Облада я точно там, без подготовка, като наказание.
Развърза я, взе я на ръце и я положи на леглото. Обсипа я с нежни целувки. Тя губеше тази битка. Беше забравила за години, скрупули, принципи. Искаше го. Имаше го.
Той се плъзна в нея, заби докрай и задържа. И пак, и пак. Катя го драскаше с нокти по гърба. Обърна я по корем. Усука косата й около ръката си, а тя се изви като дива котка. Блъскаше яростно докато тя не се разтърси от мощен оргазъм, последван от неговия. Отпуснаха се изтощени. Сърцата им биеха в едно. В стаята тихо звучеше BITTER SWEET – GARY B…