Deep Purple: Живот в лилаво (част I)

Тази история започва много отдавна. Е, не толкова отдавна колкото на феновете на бандата от 70-те, но когато почти все още ходех прав под масата.
В продължение на 15 години Deep Purple и хардрок религията напътстваха всичко в живота ми. До голяма степен тяхната музика изгради характера ми.
Определях Purple като любима банда. Но преди два дни осъзнах че съм грешил. Те са мен и аз съм тях…

ЛИЛАВИ ПЕТЪНЦА

Вероятно няма да мога да ви разкажа всяка подробност. Не само, че не помня абсолютно всичко преживяно покрай Purple, което е безкрайно много, но и защото ще ви бъде досадно и ще спрете да четете след втория абзац. А може би вече сте го направили…
Започна се през лятото на 98-а, година след като семейството ми се бе преместило да живее от Силистра в Секулово.
Животът на всички ни беше в поредната начална фаза. Ново жилище, местене на мебели, неподреденост, търсене на работа. Някак обаче между всичките препятствия, при мен се промъкна една жилка музика.
Съседът Стефко (който по наследствен прякор наричат Джамбаза) тогава беше на 35 години. Ерген, живеещ в къщата на родителите си, по професия ветеринарен фелдшер, нехаен, един вид свободна душа. Та тоя човек беше вманиачен на тема хардрок и особено Deep Purple. Имаше десетки аудио касети, записвани незнайно откъде с песни на различни групи, тогава непознати за мен. В града слушаха „Макарена“, „Коко Джамбо“ и наскоро умрелия 2Pac. На село също се дочуваха диско парчета, но около нас беснееше нещо по-old school.
Ако се питате защо точно тази обложка е на снимката по-горе, то обяснението е много просто – с нея тръгнах по каменния път.
Освен колекцията си от MC-та, Стефко имаше и две видео касети. Едната от тях беше с филм, записан от Канал 1, а другата – двучасови дивотии от младите години на Deep Purple.
Всъщност обложката беше на „Doing Their Thing“ (естествено по ония времена си нямах понятие нито как правилно се чете това, нито какво означава), но на самата касета освен студийното куфеене от 70-та година имаше и клипове от периода на групата 84-87-а и цялото им участие на „California Jam“. Бях взел касетата да прегледам любопитно за какво иде реч. Тези записи се въртяха във видеото ми с дни. Не знам с какво са ме пленили на 5 години, но определено ме грабнаха от първия път.
Джамбаза започна да си иска касетата, но аз го баламосвах разни работи и гледах да я задържа възможно най-дълго. Когато все пак му я върнах го питах какви са тези и тем подобни, а той явно развълнуван че имам интерес започна да ми обяснява. Разказа ми за Gillan, Glover, Paice, Blackmore и Lord. Те му бяха любимия марк на бандата. Даваше ми от аудио запасите си. Аз ги преслушвах, някои дори презаписвах на мои носители. Така мина първата ми фенска година – с десетина песни, сред които Child In Time, Highway Star, Perfect Strangers и Smoke On The Water. Тогава мисля че Child In Time ми беше любима. Не знам защо, на такава ранна възраст е трудно да се обясни. Просто си я надувах на касетофона вкъщи…

ОЩЕ СЪМИШЛЕНИЦИ

През 1999 се появи големият син на другите съседи живеещи срещу нас. Името му е Лъчезар. Тогава да е бил на 33-4 години. Тъкмо се беше развел с първата си жена, която взе попечителство над дъщерите им. Беше рухнал, търсеше утеха и спокойствие, а и нямаше друг дом, затова се прибра на село.
Обикалях около него. Той си търсеше занимания, тъй като не беше глупав човек, разбираше от техника. Сам си поправяше телевизорите, касетофоните, видеотата. Един ден му разказах че слушам Deep Purple. Лачо (както го наричаха всички) ме попита проучвателно от къде съм се запалил, как, защо. Не помня какви обяснения съм му дал, но тогава изнесе един голям куфар пълен с касети на пейката пред къщата им. Всичките бяха оригинални, с обложки, някои дори с картички. Имаше до един албумите на Purple излезли до този момент. Съответно „Abandon“ ще да е бил последният. Първо ми разказа историята на бандата от 68-а до 76-а подробно. Слушах го внимателно и се опитвах да запомня всяко име което споменаваше. След това ми даде албумите от този период, каза да ги изслушам, след което да му ги върна за да ми даде други.
Бях полетял от щастие. Прибрах се. Слушах ги в хронологичен ред, тъй като той ми ги беше подредил. Разглеждах обложките. Годините с Evans и Simper не ми допадаха още оттогава. Баща ми имаше 3 касети „Dragor“ останали от комунистическо, на които имаше някакви естрадни песни и „Пирин фолк“ 93-а. Не бяха надписани, а бащата си късаше задника от работа и не му пукаше за тях, така че на едната започнах да записвам всяко парче което ми хареса. В началото метнах Speed King, Fireball, Woman From Tokyo и Burn. След като върнах касетите на Лачо и получих урок за историята групата след 76-а, взех албумите от 84-а до 98-а. За пръв път тогава се запознах с имената на Rainbow и Whitesnake. Целите албуми Perfect Strangers и The House Of Blue Light ми бяха на сърце. От тях бях запомнил още от видео касетата на Джамбаза клиповете на Knocking At Your Backdoor, Perfect Strangers и Bad Attitude, така че си записах тези песни. Slaves & Masters ми звучеше различно, не можех да го определя. Четях имената на членовете. Опознавах Turner, Coverdale, Hughes и Bolin, а също така с учудване разбрах че Blackmore вече не е част от бандата, а някакъв Steve Morse го замества.
За отрицателно време бях напълнил 60-минутната „Dragor“-ка с хард парчета. Помолих Лачо да ми напише имената на песните на задната част на обложката, която беше разграфена. Тази касета се превърна в символ на моите ранни години. Събуждах се и заспивах с нея.
В края на лятото откраднах обложката на In Rock от Стефко Джамбаза. Самият албум му липсваше, пазеше само кутията, а аз сметнах че на мен би ми трябвала повече, така че си я присвих. В неговата версия албума беше издаден от „Унисон“. Доста старо копие.
Лачо си купи сив Трабант и изчезна. Баща ми беше твърде уморен и незаинтересован от моите влечения, така че не му се занимаваше, а през декември същата година майка ми започна работа (на която е и до днес), затова ме прати в детска градина…

СЕБЕ СИ СРЕД РАЗЛИЧНИ

Децата си играеха с колички, камиончета, скачаха и се плашеха едно-друго, а аз им разказвах за Deep Purple. Приемаха ме странно, смятам нормално. Често бягах през задния прозорец на тоалетните, а приберях ли се – започвах да слушам моята касета.
За щастие прекарах само 7 месеца в градината. Лятото на 2000-та година Джамбаза си купи албума на Rainbow „Stranger In Us All“. Наричахме го „последния албум на Rainbow“. Той си беше и до ден-днешен е последен на Rainbow, само че тогава го имахме за нещо ново, нищо че беше от 95-а. Версията му включваше обложка която се разтягаше, а по нея се виждаха купища малки снимки на членовете. Познавах само Ritchie.
Ровейки се тайничко из вещите на съседа открих доста вестници, сред които няколко със сексуално съдържание от зората на демокрацията, а другите със статии и снимки на Purple. С ножица изрязах каквото можах и си ги занесох вкъщи. Още пазя една статия от 90-та година залепена на лист от скицник, която е със заглавие „Старците се стягат за битка“.
В колекцията му от плочи с учудване намерих „Difficult To Cure“ на Rainbow и сборна плоча на пърпълите (горе на снимката). С голям рев и молби, Джамбо склони да ми подари плочите и „Stranger In Us All“.
С всеки изминал ден научавах по нещо ново, ту за Ritchie и Rainbow, ту за Whitesnake, ту за някоя друга стара група.
През есента тръгнах на училище. bTV тъкмо бяха започнали да излъчват кеч. Всички бяха зарибени, а аз – до днес.
За малко бях позабравил музиката, но това не трая повече от месец, и аз пак започнах да говоря на съучениците ми за манията си.
Някои циганчета мислеха че Purple е мое въображение. Съмняваха се, че изобщо съществува група с подобно име. Нещо нормално, живееха в свят с чалга и… чалга.
От амбалажна хартия и картони си нарисувах и сглобих китара, кийборд и барабани. Всеки следобед ги носех в изпразнената детска градина и се вживявах че свиря.
Никой, ама никой не ме разбираше. Дори и учителите, които на млади години бяха слушали Purple и рок като цяло, бяха започнали да се пазят от отцепниците като мен, да странят и подкрепят настоящата мода, каквато и да е тя. В днешно време това продължава.
Каквото и да правех, където и да ходех, рок музиката начело с Purple винаги беше в мислите ми. Често ми пречеха, но те бяха моят малък различен свят…

/следва продължение/

Advertisements

One thought on “Deep Purple: Живот в лилаво (част I)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s