Deep Purple: Живот в лилаво (част II)

Да оцелееш в страна като България е ужасно трудно!
За да преживяват някои хора се кланят на измислени идоли или религии.
Моята религия бе рокът. Той ме води и напътства. Той ме трансформира и променя. Той ми отреди да бъда личност сред сенки.

МАНИЯ

През 2002 Лачо си намери приятелка. Валя – готина жена, рокаджийка.
Аз все повече навлизах в историята на Purple. Започнах да се вслушвам повече и в „дъщерните“ й групи. Всяка секунда от ежедневието ми бе свързана с рока. За това живеех.
Glenn Hughes дойде в България. Мисля че тогава прави концерт с БТР. Нямах нито физическата, нито финансова възможност да отида. Гледах го като беше гост при Слави. Радвах се, все пак е един от тях, един от бандата, част от историята.
Купих си уокмен. Не можех да издържам без музика. Независимо къде ходех – вкъщи, на училище или по улицата, работейки в двора или някъде навън, всичките те бяха с мен.
А аз бях странник. Нямаше други такива вманиачени. Един вид градях характер. Харесвах брутални смехове, лошите герои във филмите, всичко бе повлияно от рока…
2003-а бе година с няколко събития в моя живот, тотално отпечатали се в съзнанието ми като белези от ранните ми „Purple години“.
Първо – Whitesnake кацнаха в малката ни забутана страна. Не можете да си представите какви емоции изживях, само гледайки ги по телевизията. А за тогава това си беше национално събитие. Медии, новини, вестници, списания и шоута отразяваха всяка крачка на групата. Още пазя запис на VHS от „Шоуто на Слави“ с гостуването на Coverdale, който направих в Джамбаза, тъй като той имаше антена с усилвател, издигната на 20-метров кол. Говориха си за бели змии, за дъщерята на David, с която той отбелязвал на карта с карфици държави, в които има войни или размирици. Звезди от Ахат изпя Here I Go Again, а Coverdale през цялото време жулеше мощно ракия. Отцепи се като казак. След концерта, интервюта и история на бандата отразиха в „Иначе“ по bTV. Мисля че пазя запис и на този брой на шоуто…
Второ – дотогава непознатите за мен Brazen Abbot, начело с Николо Коцев и Joe Lynn Turner обявиха 3 концерта у нас – в Златни пясъци, Пловдив и София.
Ех, колко много исках да отида да ги видя. Наблюдавах кой получава вестници и изрязвах всяка статия за концертите. Джамбаза отиде и ги гледа, но мен не ме взе, нашите не ме пускаха. Като се върна с усмивка ми показа няколко снимки с Turner и автографи от същия и Николо върху кутия от цигари „Средец“.
Определено му завиждах. Бях разярен. Точно затова с едно аверче на име Жоро издебнахме Стефко докато работи нещо с брат си, промъкнахме се през прозореца в стаята му и гепихме автографа и един сребърен пръстен. За мен естествено остана скъпоценния подпис, пръстена не исках. Няколко дни по-късно се промъкнах отново в къщата на съседа, този път сам, и му откраднах 5-6 картички на Purple и Rainbow. За времето това беше моя грандиозен успех. Автографът на Turner върху кутията цигари все още е умен. Стои на гардероба в стаята ми…

НОВИ НАДЕЖДИ

По това време (2003-4) вече се събирах с далеч по-големи момчета и момичета от мен. Аз съм бил на 10, а компанията ми се състоеше от хора на по 25-30. Вече пушех редовно цигари, свити от стековете на баща ми или от магазина в който бачка майка ми, а също така си сръбвах и биричка. Лошо момче!
Та тия младежи, които дори по онова време са били по-възрастни отколкото сега съм аз, не слушаха чалга, но не слушаха и моя стил. Техният репертоар се състоеше от Limp Bizkit, Metallica, Linkin Park и български чудесии, сред които Шамара, Мария Илиева и Ъпсурт. Един от тях на име Стоян Кънчев имаше VCD (който да си спомня това устройство), модерна технология за 2004-а година. Пускаха всичко на дискове. Аз бях на касети.
Същата есен, обикаляйки ЦУМ в Силистра, на щанда за музика забелязах нещо на Deep Purple. Спрях се на мига!!! Попитах какво представлява въпросната касета, а продавача ми отговори че това е последният албум на групата. Непоколебимо закупих „Bananas“. Още на излизане премахнах станиола покриващ кутията и разгърнах дългата обложка. С изненада установих че Jon Lord вече не е в бандата. Имаше някакъв Don Airey. Познато име, но откъде? По-късно се сетих че Don бе част от Rainbow и Whitesnake преди доста години. Бях виждал името му на плоча на една от двете групи.
Прибрах се и пуснах касетата. Въртях я с дни. Макар „Bananas“ да е един от най-слабите и жалки албуми на Purple, аз го харесвах. Не за друго, просто защото ми беше първата оригинална придобивка на любимата група в колекцията ми. Всичко останало беше презаписи.
От някакво шоу по Нова научих, че Ritchie не се занимава вече с рок, а заедно с жена си свири класически и средновековни парчета. Ужас!!!
В началото на 2005-а разбрах че Deep Purple ще гостуват в България. И то не къде да е, а съвсем на близо – в Каварна, на 150 км. от дома. Започнах отново да събирам всяка една попаднала ми статия от вестник за събитието. Лепях ги във вече споменатия скицник, който още пазя, а най-голямата колекция от писания е точно за това събитие.
Умолявах баща ми да ме заведе. Плачех редивно, но той така и не склони. Препокривахме къщата и нямаше време, нито пари.
Бях тотално отчаян, та споделих какво ме мъчи с Лачо. Той тъкмо гостуваше при родителите си, а и вече имаше едногодишна дъщеря от новата си приятелка. Не можеше да ми помогне да отпътувам за Каварна, но извади куфарът с касети, и под клетва че ще пазя полученото ми подари всички албуми на Purple.
Неистова радост! Разглеждах им обложките отново и отново. Той си беше купил CD и вече не му трябваха, затова при следващото си гостуване ми подари албумите на Rainbow, а при по-следващото тези на Whitesnake + някои на Dio, Uriah Heep и Zeppelin. За да му върна невероятния жест, аз закупих наскоро излезлия „Rapture Of The Deep“ на CD и му го връчих в началото на декември. Помолих го само да ми го запише на MC.
Вкъщи си подредих касетите в хронологичен ред. Пазех ги като очите си. Почиствах ги и ги въртях денонощно…

ПЪРВИ БЛИЗКИ СРЕЩИ

През януари 2006 г. чрез една технология Телетекст, която беше популярна по онова време, научих, че в Каварна тази година ще свирят не кои да са, а Whitesnake. Не беше посочена нито дата, нито месец. Знаех че това е последният ми шанс. Подготвих баща ми с идеята за пътуване отрано. Говорех му за концерта ден след ден. Той е спокоен и точен човек, затова не ми даваше никакви обяснения, просто си мълчеше.
През месец май получих SMS от Джамбаза, който беше по работа във Варна. То гласеше: „Whitesnake, Live, 26.07, Kavarna“. Бях на стъпалата вкъщи. Помня го сякаш беше вчера. Казах на татко датата и мястото. Джамбаза донесе плакат за събитието, който очевидно беше свалил от някоя стена. Той виси над леглото ми до днес.
На уречената дата с тогавашната ни Lada 2107 аз, татко и Стефко Джамбаза отпрашихме за Каварна. Минахме през Двореца в Балчик, а след това право на стадион „Калиакра“. Там, макар и трудно взехме билет. Струваше 30 лева, доста за семейния бюджет. Пред мен имаше около 200 души чакащи да влязат, но умно и хитро хлапе като мен успя да се промуши и достигна първия ред. Джамбаза и той покрай мен се уреди с предно място. При проверката на билета ме препратиха към второ гише, там пък заверяваха пропуски, та така влязох без да го скъсат. Подадох го през мрежата на Джамбаза. При него се случи същото, така че той го подаде на бащата, който взе 3 халби бира и влезе. Бяхме най-отпред.
БТР подгряха, а към 10 без нещо се качиха самите Whitesnake. Не бях се чувствал толкова яко до този момент!
Започнаха с Burn и Stormbringer. Песни на „лилавите“, което ме зарадва изключително много. Цялата вечер премина във викове и подкачания. Баща ми излезе на втората песен. Той не харесва шумни места…
Когато излязоха на бис, аз претичах през цялата 15-хилядна публика, и тъкмо се добрах до стълбите, когато видях как Coveerdale влиза в една черна лимузина и потегля. Е, разочарование, но не чак толкова голямо. Все пак на метър и половина от мен беше един от хората заради които живеех.
Джамбаза от своя страна незнайно как успя да се промъкне зад сцената, и заедно с охраната яде и пи около час, след което излезе с две чинии деликатеси и едно Pepsi.
Потеглянето от Каварна обратно вкъщи беше изключително трудно. Тричасово задръстване. Но аз бях изпълнил малка част от мечтата си, така че не ми пукаше за нищо. Фуках се че съм видял Coverdale на всеки срещнат, разказвах за концерта. Чувствах се неописуемо страхотно!
През 2007-а започнах да се събирам с нова група хора. Пиех и пушех марихуана всяка вечер. До голяма степен забравих за музиката.
Джамбаза замина да работи като поддръжка на Златни пясъци, а малко по-късно аз се завърнах в родната Силистра за да започна средното си образование. Животът ми пое изцяло нов курс…

/следва продължение/

Advertisements

One thought on “Deep Purple: Живот в лилаво (част II)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s