Със кървави поля зелени
и чудеса безброй сред тях,
с очи унили, със празни вени,
претъпкани с вековен прах.

Легенди за герои носиш,
за царе, фамилии и за три морета.
За рожбите си свои ти се молиш,
а те са долу – превъплатени във прасета.

Та вчера бе мома сред село,
днес вече си старица неогледна.
Какво те мъчи? Какво на две те е превело?
Какво направи те от първата – последна.

Нали с героите вървяла си наред,
които ти сама си си създала.
Днес те няма ги, затова не си отпред,
тялом не, но духом си умряла.

Макар забравена, аз още те обичам,
твой верен син ще бъда чак до гроб.
Със мили думи моята старица ще наричам
до деня във който над ковчега ми ще пее поп.

За тебе майчице съм мил и драг,
а една си ти за мене дивна.
Със теб Родино ще прекрача всеки праг,
Българийо, окован съм аз за теб със златна гривна.

=== 18.06.2013 ===