Гласове безброй говорят,
гласове не стихват във пороя.
Грозно вярват че се борят,
позорно втренчени в лъжата своя.

Слепците станаха ни предводители,
а немите са гласовете ни безгласни.
Не искам и да знам кои са зрители,
не искам и да знам дали със филма са съгласни.

Герои на деня са хора във костюми,
покрити от мъгла и черен дим.
Надушваш им дори познатите парфюми,
но страх те е, народе, нали си вечен плачещ мим.

И реки от думите преливат,
а значението им – все едно.
Вчерашните врагове днес душите свои сливат,
във историята без мастило си оставяме петно.

Познай защо очите си затварям вече,
вероятно е защото думите ми стават сиви.
Обръщам си главата и отпътувам надалече,
предател наречи ме, но живея за моментите красиви.

=== 27.08.2013 ===