Епичните приключения на Тери

Медиите я наричат „новият Индиана Джоунс“. Обиколила е 34.2% от земното кълбо на автостоп, плувала е с акули на Големия бариерен риф, става пряк свидетел на атентатите в Мумбай, обича животните и мрази комерсиалния свят.
Не, това не е героиня от приключенска книга или холивудска продукция, не е и участник във формата „Survivor“. Това е Тери Апостолова.

Тери е на 29 години от Хасково. Изучавала фотография в Нов български университет.
Определя се като „странно същество, съвсем не на мястото си в този век и сред тези хора“. Обича трудностите и приключенията, мрази удобствата и сигурността. Пътува само на автостоп и пеша. Вегетарианка, защото животните са нейните истински приятели, а тя не яде приятелите си. Двете й големи мечти са да спаси животните и цялата природа от посегателствата на хората и да се върне да живее много назад във времето. Споделя, че обществото е болно и живее в матрица, от която тя стои далеч.
За нея циганите са топлинката, която я крепи в България, и се надява, че те ще бъдат спасението на родината от Европейския съюз. Нарича глобализацията „ужасяващо нещо“.

Тери се качва за пръв път на автостоп когато е на 15 г. От тогава до сега тя е посетила 78 страни.
Околосветското си пътешествие започва през пролетта на 2008, когато преминава през няколко европейски държави. Година по-късно вече е обиколила Русия, Германия, Италия, Франция, Белгия, Холандия, Англия, Китай, Тибет, Непал, Индия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам, Нова Зеландия и Австралия.
През есента на 2011 г. тя стартира голямо африканско пътуване, което включва Сирия, Ливан, Йордания, Египет, Судан, Етиопия, Джибути, Сомалия, Кения, Уганда, Руанда, Бурунди, Танзания, Замбия, Ботсвана, Зимбабве, Мозамбик, ЮАР, Намибия, Ангола, ДР Конго, Конго Бразавил, Камерун, Нигерия, Бенин, Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Мароко и завършва през май 2012 г.
Позитивизмът на младата хасковлийка е изумителен. „Когато си настроен, че всичко ще е наред, няма как да ти се случи нещо лошо“, споделя тя.
Екипировката й за дълги пътувания включва раница, палатка, спален чувал, фотоапарат, мобилен телефон, MP3 плейър и всекидневни принадлежности, а най-високия бюджет с който е разполагала е около $3500 – този за пътешествието в Африка. В сайта си има подробни публикации за начина и условията да се пътува на автостоп по целия свят. Не скромничи – споделя практика и съвети.
Мечтите отвеждат Тери до Северна и Южна Америка, които смята да посети при следващ удобен момент.

Както логично можете да се досетите, животът на причудливата дама е изпъстрен с невероятни случки.
По време на престоя си в Момбай станала свидетел на жестока терористична атака. Докато похапвала на централната ЖП гара, непознат мъж се приближил до нея и я попитал откъде е, след което я избутал и заповядал да тича към платформите. Въпросният човек се оказал един от терористите, който за огромно щастие се смилил над българката, мигове преди да започнат да летят куршуми и бомби.
В Австралия свободният й дух плува с акули и скатове на Големия бариерен риф. В Непал къмпингува в компанията на тигър, носорози, слонове и маймуни. Посещава двореца на Далай Лама и Великата китайска стена.
За Тери не съществуват граници. Мирогледът й е отвъд претъпканото съвремие на обществото. За нея може да се каже много, но каквото и да бъде изречено, то винаги ще бъде с позитивна нагласа и изумление.
Тя не дава интервюта, не харесва комерсиалното мислене на медиите. Но за огромно мое щастие, може би заради споделянето на общи идеали, склони да каже няколко думи специално за блога. Ето какви бяха те:

Кога и как започна твоят път на пътешественик?

Когато реших, че вече познавам България достатъчно добре, за да изляза да разгледам и чужди страни. През 2008-ма осъществих първите си по-кратки и веднага след това едно доста дълго пътешествие през Европа, Азия, Австралия и Нова Зеландия. Това беше само началото, тогава разбрах, че мога да отида където пожелая, а светът е едно прекрасно и гостоприемно място.

Защо избра да скиташ по света, вместо да заживееш като масата?

Заживяването като масата хора никога не е било на дневен ред за мен, нито ме е привличало по някакъв начин, нито ми се е струвало приемливо, така че много лесно се насочих към пътешестването. За мен приключенията са изключително важна част от живота и реално нямаше начин да стана част от така нареченото сиво ежедневие. Идеите, ценностите и разбиранията ми за живота не се вписват в него. Според мен най-добрият начин да не си в Системата, е просто никога да не си влизал в нея, а не да се опитваш да се измъкнеш след като вече си вътре.

Разкажи накратко за местата които си посетила.

Шарената Индия, вълшебната Африка, изумително красивата Нова Зеландия… Много са, но всяко си има своята прелест. Имах щастието да видя толкова много планини, джунгли, пустини, плажове, океани, екзотични селца и огромни мегаполиси, всякакви колоритни хора и разкошни животни….

Знам, че си обиколила над 30% от земното кълбо, но кое е място което винаги ще помниш?

Индия е моят втори дом, там се чувствах наистина прекрасно, беше ми доста по-комфортно, отколкото в България. Също така и някои страни в Африка като например Судан, Конго, Танзания, Намибия…

Има ли нещо което те е подтиквало да спреш да пътешестваш?

Не точно да ме подтиква да спра, но липсата на любимите същества винаги ми тежи много докато пътувам. Опитвам се пътешествията ми да са възможно най-кратки и да видя много места за по-малко време, но най-често не се получава, 10 месеца далеч от всички вкъщи никак не е кратко пътуване.

Има ли общо между опознаването на личността и опознаването на света?

Много общо има. Докато опознаваш света, задължително опознаваш и себе си. Научаваш много нови неща и най-вече изграждаш си мнения, впечатления и много нови мисли върху всичко около теб. Развиваш куп качества, които никога не можеш да развиеш седейки у дома. Научаваш какъв си, но и друго много важно – какъв не си. Разбираш до каква степен би направил компромиси, дали си принципен човек, дали си толерантен и търпелив към другите…

Кое е последното място което посети?

Последното беше Стара планина, правих маршрута Ком-Емине. Беше прекрасно, много красива природа и добри хора по пътя.

Избягал ли е днешния човек от естествената си среда?

Категорично да. И все по-надалеч бяга, сякаш дяволът го гони. А по този начин бяга точно от себе си. Загубил е безвъзвратно връзката си с природата. Самият факт, че хората се страхуват от някои животни, страхуват се дори да бъдат сами в гората, е доказателство за това. Днешният човек живее в една малка кутийка, съзнанието му е обработено от едно измислено болно общество и той вярва това, което обществото го учи. Този процес започва още от училище, че дори и по-рано и продължава до гроб. Веднъж поддадеш ли се, много трудно ще се отскубнеш от това, което са ти натъпкали в главата. Сещам се за един шофьор, който ме взе на стоп на връщане от Стара планина и коментирахме змиите. Той каза, че синът му, който е малко дете, не изпитва страх от никакви животни и хваща с ръце всякакви змии, жаби, гущери. Бащата разбира се започва да му се кара и да му внушава, че змиите са опасни животни и трябва да го е страх от тях и никога да не ги пипа. Ето разликата между естественото човешко поведение и промиването на мозъка. В Африка например родителите процедират по същия начин. Децата биват учени, че животните са страшни и опасни. В резултат африканците също са загубили връзката си с природата поне по отношение на животните.

Къде живота е най-свободен?

В някои африкански страни, в районите извън големите градове, където много от хората нямат ток, вода и живеят съвсем простичко в глинени къщички, отглеждат малко растения и по няколко животни. Именно там са най-истински щастливи, винаги усмихнати и дори да нямат нищо материално, са изключително гостоприемни към чужденеца.

Накъде след днес?

Планове не правя, нищо не знам за утрешния ден. Накъдето ме отвее вятъра би бил най-правилния отговор. Това лято мислех да ходя до Португалия, но внезапно ми хрумна да ида на Ком-Емине, така че всякакви планове и сметки при мен са излишни и не работят. Най-общо казано ходи ми се в Южна Америка, Антарктида, но това по-нататък като събера средства. И в Индия пак ми се ходи, и в Близкия Изток. Общо взето почти навсякъде ми се пътува, така че е трудно да избера :)

Тери е осъзнала, че светът е объл, а не плосък, нещо което повечето от нас не могат.
Затваряме се в себе си, затваряме се в кръгове, в общества, в интереси. Покриваме се и бягаме от самите нас. А е толкова лесно да се преоткрием. Но имаме ли воля?
Винаги ще уважавам и ще свалям шапка на хора като тази привидно обикновена хасковлийка, защото около тях разбирам, че обичта ми към безграничната свобода не е единичен случай.
Искрено се надявам, че някой ден ще срещна Тери очи в очи, че пътищата ни ще се пресекат. Не мога да й благодаря с думи, а и не е нужно. Смятам, че дълбоко в нея се корени силна енергия, която разбира нещата без физически допълнения.
Всички вие, които се възхищавате на това невероятно момиче, можете да й помогнете като дарите средства за следващото й вълнуващо пътешествие. Начините за това ще откриете в личния й сайт.

Безстрашно, безкомпромисно и вечно приключение. В днешно време това наричам ЕПИЧНО!

Сайтът на Тери   Блогът на Тери   Снимки: Личен архив

Advertisements

One thought on “Епичните приключения на Тери

  1. Екскурзия в Мароко

    Благодаря ви за интересната и информативна статия, заедно със снимките ми става доста по ясна картината и дори се замечтах за едно такова пътуване с моите приятели, с които обмисляме тази година нещо такова.Хареса ми въпроса,който е за това дали човек е избягал от естествената си среда и според напълно да е отговорът, дори с всяка изминала година се отдалечаваме от природата и спокойният начин на живот, зачитаме все по малко живота на животните и растенията, та дори и нашият собствен,което е жалко.Много е тъжно като гледаш днешните деца с какво си играят , и си спомниш какво си правил ти на тяхната възраст.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s