Дата: 10.11.2013

Събуждам се. Оглеждам се. Ставам. И помията ме залива.

От години в България има някаква пропаганда за затъпяване на населението. Не знам дали е политическа или ние сами си я създадохме, но е факт, че действа ефективно. Не е нещо което се забелязва на пръв поглед, но с времето калта от дълбините на красивата ни страна изплува все повече, и явно нямаме желание да я очистим.

Трудно ми е да гледам ТВ шоута, в които се дискутират теми като „Трябва ли да се дават пари за животни в държава, в която хората няма какво да ядат” или „Съществувало ли е турско робство в България“. Нелепиците които ме заобикалят не спират, и от другата страна едни хора ме напъват да пиша теми за правителството, бежанската вълна и „окупацията“ на студентите. И колкото да не искам да удовлетворявам молбите им, май се налага да вметна няколко неща.
Правителството – какво за него? От моя гледна точка Орешарски се опитва да прави каквото може, макар и да не е кой знае какво. След толкова години грабежи, не очаквам никой да дойде и ей така да започне да възстановява държавата. Просто избирам най-малкото зло. А на обвиненията и въпросите относно това, че съм бил активен по времето в което се протестираше срещу Борисов, а сега не – вярно, признавам, факт е. Не за друго, а защото ГЕРБ ми ебаха майката на живота. По време на тяхното управление ми се налагаше цензура, получавах заплахи, институциите не ме допускаха до себе си и още куп неща, поискани от местния щаб на ГЕРБ, следвайки цялостната политика на партията.
Бежанската вълна – аз съм напълно против масовото настаняване на бежанци у нас, независимо дали са сирийци, иракчани, сомалийци, индианци или бушмени. В България си имаме достатъчно вътрешни проблеми за решаване, че да се мъчим да решаваме и чуждите. Друг е въпроса, че в силистренско съм пряк свидетел как турци и цигани получават по десетки, дори стотици хиляди левове от Турция. Съмненията ми за планове за създаване на автономна мюсюлманска република на територията на Южна Добруджа ще се окажат верни. Времето ще покаже.
Студентските „окупации“ – сълзи и смях. Хора, които не знаят да говорят правилен български, които нямат идея в какво се замесват, които гледат да избутат поредната учебна година на нечии чужд гръб, решили да съдят правителството и управляващите органи. Срещнах се с няколко от протестиращите, и те горките не могат да ми кажат за какво се борят. Искали БСП да подадат оставка. Питам ги, а след това какво, при което получавам отговори от типа „Ами реформи“, „Смяна на конституцията“, „Мажоритарно гласуване“. Все въртене на едни и същи стари искания, които нямат никакво покритие над проблемите на страната.

От друга страна медиите продължават да се правят че не ме чуват. От „най-бързо развиващата се телевизия у нас“ ми писаха, че не съм за българския пазар. Обществото не се интересувало от това което правя, трябвало да съм комерсиален, да навлизам в личното пространство на хората.
Политиците и техните семейства се страхуват да разговарят публично с мен, защото съм натискал прекалено силно, обществото ме взимало под внимание и не било удачно за тях да са откровени пред мен. Популярен активен депутат от настоящата управляваща партия ми каза, че не можел да ми позволи да напиша статия с негови и на дъщеря му мнения споделени пред мен, тъй като живеел както хората искали, не можел да бъде откровен и цитирам: „Някой ден, когато изляза извън тази парламентарна клоака ще напиша всичко което си мисля за политиката и хората. Стига да не загубя желание“.
Други от същата класа обещаха да участват в различни проекти в блога ми, но се отказаха в последния момент. Вече има организирани групи за разпространение на негативни отзиви от блога и всичко което правя. Поне не ме цензурират и блокират, както правеха ГЕРБ.

Занимават ме с хора като Асен Генов, който оскверни паметника на „Позитано“. В една развита държава дори нямаше да се разчуе за такива като него. Просто щяха да го осъдят по бързата процедура за хулиганство и всичко щеше да си продължи. Тук ги имаме за „хора с въображение“.
Занимават ме с Аладин и „вълшебната лампа“ – тоя дето наръга продавачката в София. Отново сме някакъв прецедент. Осъждат го на двайсетина години затвор и край.
Занимават ме с изчезването на Бисеров от ДПС и парламента – на кой му пука за игричките на Доган.

ПИСНА МИ! Ставам, живея, лягам, и все една и съща помия. Колкото да се опитвам да прикривам незаинтересоваността си, някак не ми се получава.
Боли ме за тая страна, но другите ги боли хуя. Говоря за общото благо с „ние“ и „нас“, но всъщност съм само АЗ. На думи е лесно, на дела не е. Що като сте толкова смели не излезете с оръжията и да оправим всичко?! Щото сме цивилизовани и демократични, затова ли?! И аз мога да дрънкам, но надявам се разбирате защо искам да мълча.
България има изход – Терминал 2. И ако сте горди че сте останали, и си мислите че напускащите са предатели, жестоко се лъжете. Дори баща ми, който е на 62 години, заклет националист и човек дал целите си живот и труд за тая страна ми казва: „Махай се докато можеш. Млад си, сега ти е времето. Ако бях на твое място нямаше да се колебая“. А той е двукратен републикански и европейски шампион по борба, прославил за пореден път България.

Краят наближава. Не, не вашия или този на България, а на моята връзка с родната страна.
Докато се вихри дива чалга, хора с две висши образования, които твърдят че Хрушчов ни е бил президент, юноши с основно образование които не знаят български, не могат да четат и пишат, и интелектуалци тип проф. Вучков, аз няма да съм част от вас. Но ви благодаря! Лайната които ми изляхте ме направиха такъв, какъвто съм. А аз съм благодарен, че съм това.