Текст за жена-вокал

Нося се сама,
сред реки от изтекли горещи сълзи,
моля се сега,
но не зная дали ще отворя очи.
Там накъдето пътувам,
няма ни път и дори и следа,
искам да вярвам че плувам,
но това е заблуда, среднощна лъжа.

Ти ми говориш на сън,
ти ми шептиш тези думи нежни,
ти ми си отвъд този свят,
докосваш дълбоко мечтите вечни.
Нахлуваш некакен във мен,
избягал от клетка в която и аз бях,
да чувам твоите думи не искам,
но ето че пак си… до мен.

Някак ей така,
все ходя и тичам в една посока,
бързам да умра,
но живота ме вдига на по-високо.
И вече не жалая,
да оставам самотна сред сенки студени,
сърцата туптящи сънувам,
сънувам и нощното шумене.

=== 09.06.2014 ===