Дата: 27.09.2014

Наближават вторите парламентарни избори в рамките на година и половина, което е ясен признак за нестабилността на скапаната ни държавица. В началото на 2013-а премиер беше Бойко Борисов, последва падане на правителството и назначаване на временно такова с главнокомандващ Марин Райков. След шумното гласуване през месец май, за пръв път в историята на страната малцинството успя да сформира кабинет, а за министър-председател бе избран Пламен Орешарски, известен най-вече с факта, че в началото на „демокрацията“ (тема към която ще се върна малко по-долу) е част от СДС, но изведнъж обръща ветропоказателя и става социалист. След множество платени публични свади из цялата страна, година по-късно властта се предаде в ръцете на Георги Близнашки, а следващия вот ще можете да упражните само след броени дни. Обаче остава въпроса „да го направя ли?“.

Нека се върнем 25 години назад. Малко след 10-и ноември и падането на „тошизма“ целокупния български народ ликува. Никой не знае какво ще последва, но полъха на западните студия е толкова привлекателен, че се превръща в мечтана реалност за почти десет милиона българи. Започват митинги, разпалени конференции, масово се създават сдружения, а лицата които активно се опитваха да въртят колелото на промяната, днес са незнайно къде – Едвин Сугарев (тогава млад писател, доктор на науките, преподавател, издател, работи в БАН), отец Христофор Събев (йеромонах, завършил атомна физика), Петър Берон (зоолог, работи в БАН, с експедиции в над 70 страни, бъдещ депутат в две Народни събрания), Блага Димитрова (една от най-известните поетеси на XX-и век), Емил Кошлуков (студент, прекарал последните четири години в затвора за разпространяване на антикомунистическа литература, бъдещ депутат) и много други. Между тях естествено се подвизават и създания като Иван Костов и Желю Желев, които ще имат шанса да заличат икономическата структура на страната и след това тихо да се оттеглят, но те са прозрачни. По-важното е къде са първите посочени? Аз лично знам, че Кошлуков има ток-шоу по ТВ7, Блага е мъртва, а Едвин едва не се спомина след 40-дневна гладна стачка срещу безочността и слепотата на правителството по време на протестите миналата година. Те бяха забравени! По същия начин ще бъдат забравени обещанията които сте чули през последния месец, след години ще бъдат забравени имената от поредните избори, пети октомври ще бъде още един ден в календара, но най-страшното е, че по същия начин ще се забрави и България.

Бях решил да не пиша повече за политика, но нещо в мен кипна тези дни. Затова няма да се чувствам засегнат когато ме нападнете с Робин Худовския си лък на честта. И все пак е смешно двайсе и една годишен пикльо да ви анализира историята на последния четвърт век. Ако искате направете следния експеримент – излезте от дома си на 10-и ноември, обиколете близките училища и профилактично питайте тийновете какво бележито събитие се е случило на тази дата. Гаранция че 80/100 от тях нямат идея. Ето заради това безразличие към всичко случващо се около нас, от десетте милиона преди четвърт век, днес в България живеят не повече от шест. Някои измряха, други се изнесоха… Така творим собствената си история. Прекалено болезнено е за да бъде казано от някой депутат, но не и за бъдещ чистач на кенефите в ония приятно ухаещи западни студия или труп с незнаен гроб из равнинските канавки.
Та да гласувам ли? За вас не знам. Ако ви дам конкретната посока ще излезе че съм провокатор. Но за себе си съм убеден, че на пети октомври ще отида в моята секция, ще взема бюлетина, и влизайки в тъмната стаичка ще нарисувам един ГОЛЯЯЯМ хуй в средата й. Аз съм възможно най-некадърния художник, но обещавам да се постарая. Това заслужавате, госпожи и господа политяги, ни повече, ни по-малко.
Четвърт век след мечтаната промяна, БълГАВРИя ми мирише на кюфтета от соя, отдавна изсъхнала семенна течност и спукани хемороиди.
Лек и приятен ден!