Тери прекрачи куцайки прага на дървената врата, чийто прозорец бе покрит със спуснати щори. Пред него имаше маса зад която седяха двама агенти – единия млад, бял, с къса черна коса, а другия тъмнокож, на средна възраст с почти обръсната глава.
– Заповядайте! – прикани го да седне на отсрещната страна чернокожия.
Стаята беше тъмна. Само една крушка се вееше над главите на мъжете. Дребния русокос придърпа стола и застана срещу тях лице в лице.
– Е, господин Ръш – заговори го белия – разкажете ни за срещата си с него.
– Какво искате да знаете? – попита леко притеснен разпитвания.
– Всичко. Ако може в подробности. – описа тъмнокожия в кратки детайли с плътен глас желания разговор.
Тери въздъхна нервно. Скръсти ръце и огледа хаотично стаята.
– Беше преди година и половина. Случи се късно вечерта, някъде към един. Излязох на среща с Нина, тъкмо й бе свършила смяната в бара. Седнахме в това крайпътно ресторантче, когато зелен пикап нахълта през стената и се заби в джубокса. От колата излезе голям здрав мъж, не мога да определя възрастта му, но си спомням, че имаше татуировки по целите ръце. Просто отвори вратата и стъпи на земята все едно го бе ужилила оса. Свали от седалката пушка, която зареди на момента. Погледът му се спря върху Нина. Доближи се до нашата маса и я грабна за косата. Бях наистина стаписан и не знаех как да действам. Просто се изправих и му налетях, а той без дори да се замисли ми пръсна крака с оръжието си.
– Съжалявам за това, господин Ръш – прекъсна го чернокожия – но искаме да знаем повече за другия мъж. Онзи който отвлече приятелката ви.
– Този лунатик! – изръмжа зловещо Тери – Натресе се през задната врата. Чу се силен удар, после видях как персонала започна да бяга около масите. Изведнъж завесите откъм кухнята се разтвориха и изскочи целия в черно. Черна коса, черни дрехи. Не знам какво не му беше наред, но на лявото му бедро имаше закачен меч – самурайски или нещо от сорта, а в дясната си ръка държеше нечовешки пистолет. Двамата насочиха оръжията си един срещу друг. Нина махаше с ръце в опит да се откпочи от лапите на гиганта. Тогава онзи в черно стреля. Куршума мина през ръката й, не знам как остана цяла, как не я откъсна, и премина през челото на изверга. Макар до ден днешен да се чудя кой бе по-ненормален, ще заложа на този психар, който се появи втори.
– А вие какво направихте?
– Какво съм направил?! – развика се Тери – Аз бях на земята, целия в собствените ми кръв и лайна. Гледах как я взема и отнася. Треперех! Умирах!
– Господин Ръш… – чу се глас от левия мрачен ъгъл на стаята – Видяхте ли нещо по-особено?
– Кой си ти, по дяволите?! – стреснато попита свидетеля.
С рязък замах без да се показва, мъжа обгърнат в тъмнина захвърли асо пика на масата.
– Виждал ли си нещо такова онази вечер?
Последва кратко мълчание.
– Карти. Да. От джоба на големия изпада тесте карти.
Агентите се спогледаха и изпратиха Тери Ръш.
– Гръмнал го е в главата, и все пак е оцелял. – коментира учудено по-младия.
– Да. За да може да бъде очистен два дни по-късно от Стихията. – допълни гласа от мрака.