Стоиш във ъгъла забравен, непораснало дете сломено, животът как не е забавен, а лицето колко изумено. Няма ги щастливите моменти, всички са големи вече, мрачни сенки на агенти, по-добре избягай, ти, човече. === 28.09.2014 === Споделяне:TwitterFacebookХаресване на това:Харесвам Зареждане... Свързани