Скочих да видя нашите на село за Гергьовден. Нали знаете, национален празник е, пролет също, птичките пеят весело, именниците залитат по тесните улички. Тук основен проблем обаче е, че няма много празнуващи. Българите в района отиват в други измерения, а техните къщи се заселват с чуждоговорящи хорица. Лошо няма, не съм расист, нали вземаме пример от Щатите.
И ми е едно такова безгрижно. В момента нямам сериозни ангажименти, с изключение на фестивала за късометражно алтернативно кино, който ще се проведе идния четвъртък като част от карнавала „Златното магаре“ в Дулово, на който съм съорганизатор. Обаче без да искам, с настоящата си визия вероятно ще мина за режисьор пред аудиторията там – средно дълга рошава коса и доста неподредена брада, а за капак нося и тениски от дните когато бях 130 килограма. Стоят ми като роклички. Хаха.
Опитах да запълвам времето си с нови сериали (Dig, Secrets and Lies, Finding Carter Season 2), но я няма искрата на удовлетворение, затова реших да почета блога на Ади, който редовно следя. Попаднах на инфо, че наскоро тя е създала група във Facebook, събираща българските блогъри на едно място. Набързо й станах член, и започнах да препускам от блог в блог, разглеждайки страхотни истории и снимки. Така дойде идеята да седна и напиша този пост, подкрепен с финален ритник от филма Ask Me Anything.

Секуловският форест през месец май

Утре едни ще честват День Победы, други Europe Day, чудя се като вечен бунтар какъв повод да си намеря за студена бира. Май е по-добре да кротувам и да си гледам работата, каквато вече споменах нямам.
Така де, хобитата ми също драстично намаляха. Кеч не следя от WrestleMania насам, тичам вече към MMA боевете. И точно сега е момента да обявя, че съм страшен фен на Ракел Пенингтън. Не знаете коя е? Да речем, че е Мишел Родригез на този спорт. Жестока! Go Rocky! Освен това тук няма много хора с които може да се общува нормално, та комуникациите ми се свеждат до родителите, читалищния секретар и двама-трима други индивиди. Бутам по едно рамо на бащатко ми в поредния ремонт, а той за благодарност непрестанно ми досажда с поредното преразказване на случки от комунизма. Прави ми впечатление как бързо се състаряват хората след определена възраст. На 50-55 бяха енергични и жизнени, докато днес силите им изнемогват. Е, неслучайно им дават пенсии. И като стана въпрос за фамилията, майка ми ме изненада с нещо интересно…

Не, това не е герой от новия Star Wars. Това съм аз… с противогаз.

Тук дрехите за обща работа се купуват втора ръка от местния пазар. Мамчето напълнила поредната чанта с такива се прибра вкъщи, и хоп, аз любопитно разрових купчината в търсене на златното съкровище. Разглеждайки разните парцали, попадах на тениска с немски надпис „Nur Die Besten Kamen Durch Abschluss 2009“, върху която има множество имена и подписи. В първия миг сметнах, че това са фабрични елементи част от дизайна, но се оказаха драскулки направени с черен маркер, очевидно леко избледнели от изпирането преди излагането на сергията. Гугъл преводач ме просветли що за чудо е това – „Само най-добрите дошли на дипломирането“ – това гласят думите в предната част. Явно някой недорасъл колежанин е захвърлил тениската от завършването си на гимназията, която попадна в ръцете ми за скромната сума от два лева. Имената изписани с различни почерци върху нея са Loise, Kathi, Sabi, Sandra, Jojo, Dominik, Petra и много други. Кофти ми е да задържам такава лична вещ, но едва ли ще открия някога някой от въпросния випуск за да му я предам. И все пак ще я пазя грижливо.

Силистра от панелната тераса

Оттук насетне следва жежко лято. Концертите през идните месеци ме дърпат към различни градове. Бройте ме сигурен за Каварна рок, Джулая и Юрая в Тутракан, а на Papa Roach и Godsmack в Бургас ще направя каквото мога за да бъда там, но е трудно да гарантирам присъствието си.

До скоро! :)