Summer Chaos 2015 в Бургас беше една мечта. Предполагам не само моя, а споделена от много фенове на гостуващите метъл банди, която така упорито сме преследвали, че най-накрая успяхме да я догоним.

Още в края на зимата когато разбрах за гостуването на Papa Roach и Godsmack започнах да си правя планове за поредното пътуване на автостоп из страната. Но този път не исках да съм сам, а да споделя емоциите от подобно преживяване с някой на когото са му непознати. Затова се спрях на Мустафа Джамбазов от Разград – поклонник на твърдата музика и свободомислещ млад мъж. За мое учудване той се съгласи да ме придружи в обиколка на няколко събития в рамките на две седмици – Summer Chaos (Бургас), Kavarna Rock (Каварна) и посрещането на Джулая в Тутракан. До такава степен се ентусиазирах за пътешествието, та дори му измислих име – The Great Wild Road Trip. Обаче, нали знаете как нещата се скапват в последния момент? Е, получи се така, че поради лични ангажименти Джамби отряза Хаоса от графика си два дни преди да потеглим. Предложих неговото място на една приятелка, която се колеба около ден и също ме отсече. Но нали съм свободен и непримирим дух, обух дънките, маратонките, метнах една тениска на гърба си, взех малко джобни, едно елече с качулка за дъждовни моменти, и отпраших от Силистра.

Денят беше неделя, 14 юни, някъде около 10 часа сутринта. Извървях пет километра пеш в посока Добрич и размахах палец на пътя. Още първата кола отби, и възрастен човек в очевидно лошо настроение ме откара до отбивката за Кайнарджа, след това ме повози едно циганче, през Карапелит до Добрич ме качиха турско семейство, а до Варна пътувах с най-дивия силистренски шофьор, който очевидно смяташе, че се състезава във Формула 1, и пътят е изцяло негов.
Четири часа след първата крачка от дома ми вече бях във Варна. Прекарах адски горещия следобед в обикаляне на града и пренощувах в много близък мой приятел.
На следващата сутрин с бодра крачка прекосих целия Аспарухов мост. Спрях кола за Старо Оряхово, а оттам до Слънчев бряг бях в компанията на две страхотни дами – майка и дъщеря – бивша и настояща волейболистка от морската столица, толкова готини, че се чувствах като сред хора с които се познавам от дълги години. Малко по-късно някакво добро чиче ме „хвърли“ до Бургас. И ето ме в крайната ми дестинация.
Изгорял на ръкави и яка се разходих из града, който между другото посещавам за пръв път, изпих литър и половина студен чай, а вечерта поспах за пейка в морския парк под звуците на здрави чалга напеви от близката кръчма.

На обяд в деня на феста се „паркирах“ пред главния вход на стадион Лазур. Билети не си бях купил, затова оглеждах как действа охраната, и дали има някакъв шанс да се промъкна for free. Първата идея която изскочи в главата ми беше да помоля екипа на БНТ, който ту влизаше, ту излизаше от стадиона да ме вземат с тях. Тя обаче отпадна, защото се появи Ирина Маринова от радио Шумен, с която от години разговаряме и си пишем, но не бяхме се срещали очи в очи. Тази жена е страшно позитивна личност. Запозна ме с нейна приятелка, която също като мен имаше намерение да гледа шоуто отвън или да премине бариерата с традиционната българска хитрост и ловкост, което и стана. Точно преди Amorphis да се качат на сцената получихме отвътре билети с откъснати контроли. Охраната ни изгледа накриво и недоверчиво, но се смили над нас след тънка лъжа, че сме били вътре и сме излезли за малко ни пуснаха.
Първото което ме впечатли беше факта, че тълпата се състоеше единствено от млади хора.
В момента в който Papa Roach забиха първото си парче се провикнах с пълно гърло. Страхотно е да видиш Коби Шадикс и компания на живо! След Last Resort и …To Be Love вече нямах глас, затова пък прескочих две огради, и се озовах на първия ред пред сцената вдясно тъкмо за Godsmack. При появата на групата се хванах здраво за оградата и подскачах на метър височина в продължение на час и половина. Адреналин е може би думата описваща най-точно моменти като този.
Около 23:30 шоуто приключи. Светлините изгаснаха, а изнемощелите фенове започнаха да излизат от стадиона.
В обратна посока пътувах с двама пича до Варна, които спрях непосредствено до входа на Лазур. На следващия ден стопирах до Шумен, а след това до Дулово, откъдето се прибрах в Секулово.

That great motherfucker Coby Dick…

Godsmack

Това което ще остане в мен от Summer Chaos 2015 са неописуемо страхотните емоции, спомените за още едно пътуване до някъде и обратно на стоп, болките по цялото тяло, кожните изгряния, и разбира се незабравимите моменти с нови и стари лица срещнати по пътя.

Благодаря на Ирина Маринова и приятелката й, без които щях да зяпам през решетките на един от страничните входове! Благодаря на мотиваторите и демотиваторите, бандите и организаторите! Но най-вече благодаря на тези, които споделиха автомобилите си с мен, защото без вас нямаше да стигна до никъде! Бъдете здрави, позитивни и винаги така невероятни! До следващия път!

ОЩЕ СНИМКИ

Изгрев в Бургас

На влизане в стадиона

Със Звезди от Ахат