Странник

Сам на перона в нощта студена,
отпътува влакът носещ част от мен,
светлините на гарата са тъжни и бледи,
луната ми шепне за твойте очи.
Ти знаеше как да разсмиваш до сълзи,
плачът да превръщаш във щастие също,
не можеше само да бъдеш тъй близо,
завинаги далече ще гледам за теб.

Как бавно минават дните самотни,
и има ли дни в самотата въобще?
В странник изгубен превърна се вече,
днес е заблуда, до вчера не бе.

Простих на теб за всичко изгубено,
на себе си как да простя не знам,
по устните пламък горещ изгаряше,
пепелта от него остана една.
Дори слънцето свети греховно зад облак,
бавно умирам под твойта звезда,
ти знаеше как да докосваш и стопляш,
къде си не зная, а искам до болка.

=== 09.10.2014 ===

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s