В най-студените дни от началото на годината, когато пръстите ми премръзват под ръкавиците, дебела шапка предпазва главата ми от настинка, а работното ми място е като Северния полюс, старите кашони, събрали голяма част от не толкова невинното ми детство и ранен пубертет ме „повикаха“ да ми припомнят откъде съм тръгнал. А в тях – чудеса – цели изписани бележници, пълни с мечтите на един бъдещ Bobby Angel. Пожълтелите им страници носят ранната ми история в десетки статии за кеч (повечето написани за въображаемо списание или сайт), незавършени, но пълни с идеи разкази и сценарии, списъци с любими филми, биографии на различни знаменитости, дори кратък дневник от 2006 година.

Думите с много правописни грешки, останали скрити зад твърдите корици са безценни. Те изразяват чиста страст, емоция, чувства, те са глупави и неподправени. Ако имах блог преди десет години, той вероятно щеше да бъде това…:

 

30 ЮЛИ 2006 Г. - НЕДЕЛЯ

 Здравей, дневник!
Пиша така грубо днес, защото сега ще ти разказа какво ми се случи.
Сутринта станах, и отидох да продам учебниците си на един приятел - Хюсеин. Майка му излезе, и явно остана недоволна от тях. Тя е такава глупачка! Гледаше кориците, а не уроците. Каза ми, че учебниците не струват, а аз й отговорих да си търси други. След това с баща ми ходихме до Дулово да заредим газовия котлон, а в Грънчарово срещнах Андрей - друг приятел на около 28 години. Аз съм на 12. Той ме помоли да отида следобед до тях, за да прехвърли от един диск последните песни на Deep Purple на компютъра си.
Когато се върнахме вкъщи, с баща ми обядвахме. Легнах си, но преди това настроих GSM-а си да ме събуди в 2 часа. Станах, взех диска и колелото си, и отидох да попитам някои от моите приятели дали не иска да дойде с мен до Грънчарово. Всички ми отказаха, затова тръгнах сам, но се страхувам без компания по пътищата. Когато пристигнах, Андрей го нямаше вкъщи, затова му оставих диска до вратата. Чувствам се унищожен - диска не е мой, а на много добър приятел на име Лачо. Днес трябваше да му го върна, защото си заминава за Варна.
Затова съм груб към теб днес, иначе съм романтик.

31 ЮЛИ 2006 Г. - ПОНЕДЕЛНИК

 А... От снощи съм доста разочарован, заради това, че Левски изгубиха мача срещу ЦСКА, които взеха Суперкупата на България. Мамка му!
Помагах леко на на баща ми, като му подавах едни клони. До обяд ми беше скучно. По някое време баща ми излезе да му правят косилка, а докато гледах телевизия, токът спря. Лошо. Тъкмо гледах "Дарбата" с Киану Рийвс. Опасявам се да не кажат на баща ми за момичето, което обидих снощи - Гергана - братовчедка на Жоро.
Обядвахме, след което поспах хубавичко. Като се събудих, баща ми веднага ме захвана за работа. Наляхме масло на колата, ходих до магазина, а след това отново пренасях клони. УЖАС! Почивах и гледах телевизия.
На мръкване излязох с едно ново, непознато за мен момче - Ивайло. Баба му и дядо му не го пускат да излиза с мен, но...
Като се прибрах си легнах.

1 АВГУСТ 2006 Г. - ВТОРНИК

 Дневниче, казвам ти... тази сутрин е страхотна!
Събудих се, протягах се 10-ина минути и... Ауууу...