Не помня кога за последно съм писал ревю с изразени впечатления за кеч, вероятно е било доста отдавна. Не помня точно и кога съм се радвал толкова на кеч шоу, още повече на WWE шоу, бледи спомени ме водят към началото на 2009 – Royal Rumble, No Way Out, 25th Anniversary of WrestleMania. Но със сигурност знам едно – Money in the Bank 2016 е PPV-то на годината и най-доброто от началото на това десетилетие.

Когато пуснах тазгодишното MITB не предполагах, че в края му ще викам с пълно гърло от радост. Нямах специални очаквания, нали WWE са ме разоваровали повече отколкото мога да понеса, макар че лек трепет ме придърпваше към мача между John Cena и AJ Styles. Пропуснах Kickoff-а както винаги. Не исках да гледам Dudley Boyz погребани под обувките на смешни джобъри. Фенът в мен крещи „Bully Ray, Bully Ray“, но Бог високо, Винс далеко. Тук е момента да уточня кои мачове пропуснах: Cobin срещу Ziggler – първия не ме впечатлява с нищо, а Dolph за жалост е вечен мидкардър, женския мач, Apollo Crews срещу Sheamus – и двамата са ми някак детски, Rusev срещу Titus O’Neil – опонента на българина не е на неговото ниво, няма завързан свестен сторилайн. За останалата част от предложеното мога да сипя само добри думи.

Откриващият Fatal 4-Way мач за отборните титли беше неочаквано добра комбинация (старо клише, знам). Макар образите на New Day и The Vaudevillains далеч да не покриват дори минималния ми праг за cool и привлекателност, което е в основата на кеча, от другата страна на монетата стоят Gallows и Anderson с bad ass гимиците си точно по мой вкус и Enzo Amore и Big Cass, тях в началото (NXT) също не ги броях за сериозен отбор, но с времето започнаха да ми напомнят за Too Cool, така че им вдигам палец. И четирите отбора се раздадоха напълно. Имаше обрати, моменти в които аха да си мислех, че най-сетне титлите ще сменят собствениците си, и доста бой извън ринга. В края New Day донякъде очаквано за мен запазиха коланите, но в бъдеще се надявам спътниците на AJ Styles да ги отнемат от тях, следователно отборната дивизия да придобие по-голяма важност и да възвърне загубения си престиж.

И като заговорих за Styles… Мачът му срещу Cena беше основната причина да се гледа PPV-то.
Най-голямата звезда на WWE – 15-кратен световен шампион, преборил големи имена като The Rock, Batista, Randy Orton, Triple H и Shawn Michaels, и човека на чийто гръб се изгради TNA – също многократен световен шампион на различни организации, започнал кариерата си от инди сцената, и с кръв и пот стигнал до светлината на прожекторите, делил един ринг с Kurt Angle, Sting, CM Punk, Austin Aries, Scott Hall и много други. Това е сблъсък-мечта за цяло поколение кеч маниаци. Градивността на мача остави впечатлението за битка на титани. Имаше начало, развитие и кулминация – перфектна завършеност като за първа среща между двамата. За мен беше истинска наслада да видя ръката на The Phenomenal вдигната под победения John, но останах гладен за още. Историята между тях трябва да се продължи в трилогия. Представям си ги като двете основни лица на SmackDown бранда, heel и face, а на SummerSlam да бъде ключовата им битка за голямото злато. Би било яко, нали?

MITB мача се превърна в жестоко меле. Историята около него бе изградена повече от добре, преминаваща през конфликт за IC титлата, и вражда между Ambrose и Jericho. Само del Rio не изглеждаше на място в картинката, но ще го простя, все пак човека е голямо име дори извън WWE. Екзалтиралата публика подсилваше кипящото напрежение, а аз до последния момент не вярвах, че победата ще бъде дадена на Лунатика. Главния мач макар прекалено продължителен също доведе до така желания резултат Seth да победи чисто Reigns, след което бившия им съотборник да кешира куфарчето и да вземе шампионския пояс за пръв път в кариерата си. Чаках този момент цяла година, след като с интерес следях мачовете между Rollins и Ambrose през 2015-та. Остава да видим The Shield един срещу друг на „най-големия летен ивент“.

В последните секунди на PPV-то крещях с пълно гърло пред телевизора. Радвам се, че съседите работят по черноморието, хаха.
WWE, върнахте ми изгубената тръпка да гледам кеч. ТОВА Е МНОГО.

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER