В първият юлски ден ада вкъщи ме чакаше. Разтребих за около час, взех си бърз душ и тръгнах към гарата да посрещна Пламена – позната от Разград, с която реших да споделя пътуването и билетите за Каварна. Тя нямаше спомени да е идвала преди в Силистра, но поне каза, че града й прави добро впечатление. Силно се нуждаех от кафе за да държа дори очите си отворени, затова седнахме да изпием по едно. В началото общуването с нея беше меко казано трудно, за възрастта си е прекалено капсулирана в себе си. След многократни неуспешни опити да разчупя леда я заведох в нас, тръшнах се на леглото да поспя и я оставих да се „адаптира“. Когато се събудих я открих седнала на терасата да чете нещо от библиотеката на майка ми. Осъзнах, че е добре да сменя тактиката, и да започна да се държа като с малко дете, което май помогна. На вечерта с брат’чеда заседнахме на сладка раздумка, а Пламена ни гледаше срамежливо отстрани. Легнах си в 4 без 20 сутринта на неудобното канапе в хола, само за да скоча отново на крака няколко часа по-късно.

Все още нямаше 9 часа, а лъчите ни изгаряха по пътя към рок столицата. След десетина километра пеш размахахме палци за стоп. От разни коли ни подхвърляха подигравки и средни пръсни, но това не уби приключенския ни дух. Първият човек, който ни качи беше за Богорово – арендатор, последва возене с тъмнокож приказливец до Средище, а оттам чак до Добрич се предвижихме с възрастен мъж носещ плодове за местния пазар. В един момент на Пламена стопа започна да й харесва и се поразприказва. На околовръстното за Балчик превоза си с нас споделиха семейство пътуващо за Топола, и вече на крачка от крайната дестинация готини хора от съседна Румъния ни метнаха до самия стадион „Калиакра“. Прави ми впечатление, че голям процент от чужденците дори на средна възраст владеят английски на добро ниво, нещо, с което българите не можем да се похвалим.

С Varg

Още докато слязохме и похапвахме по сладолед забелязах липсващия приветстваш надпис „Welcome Rock Fans“, на негово място грозно стърчеше табела с името на съоръжението. На влизане за автографи от Varg ни провериха щателно, даже мисля прекалиха, като ни помолиха да изхвърлим бутилките си с вода в специално донесен за целта контейнер до входа. Камера на Нова телевизия вече чакаше пристигащите фенове от вътрешната страна на портала, помолиха за интервю, и така се озовах в централната новинарска емисия без да съм откраднал нещо или убил някого.

Тази година не познавах всички поканени групи. Първата подгряваща се качи в 17 часа, по спомен мисля че се казваше E-An-Na (да извиняват ако им бъркам името) – румънска фолк-метъл банда не покриваща стандартите на феста. След тях бяха нашумелите българи от Odd Crew, които гледах за пръв път на живо, те оставиха приятен привкус на задоволителен траш. Браво на момчетата!

Палци горе за Odd Crew

Основната част на Kavarna Rock 2016 стартира привечер с вече споменатите германци от Varg. В този момент бях до самата ограда във фронта, а зад мен имаше максимум хиляда души, повечето насядали по спокойно по терена. Като дългогодишен гост на фестивала мога да потвърдя, че това е най-ниската посещаемост която съм виждал. Но това не е всичко. Реших да седна на някоя от скамейките да похапна, но много от тях не бяха достъпни и покрити с пластове прах и мръсотия. Отне ми половин час да изчистя една преди да я използвам.

Има ли фенове?

Следващата група на сцената носеше звучното име Therion, аз за по-лесно ги наричах Трион. Ужасиха ме! Не само, че са далеч, далеч от моя вкус, но и сценичните им образи бяха извадени като от шест различни филма – основния им вокалист приличаше на капитан на пиратски кораб, едната беквокалистка на стряскаща дама на средна възраст от началото на XIX-и век, другата на порноактриса, соло китариста им на английски иконом, ритъм китариста – на индиец-терорист, а басиста и барабаниста – с визия на рокери от края на 80-те.

От Therion глава боли

За щастие след тях беше ред на класическите рокаджии Axel Rudi Pell. Хедлайнърите редяха мощно парче след парче, отмивайки чувството ми за недоволство. Рифовете на добрия стар Аксел ме държаха на крака почти до полунощ.

Старата школа е вечна – Axel Rudi Pell

В хладината на подухващия морски бриз изтощени с Пламена се изнесохме на пейките до общината в опити да поспим. Къде ли беше Цонко в този момент?

/TO BE CONTINUED/

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER