За мен неделният ден започна много рано. В 6:30 вече бях на крака и като абсолютно диваче късах плодове от близкото сливово дръвче. Пламена спеше все още спеше, докато аз наблюдавах подаващото се на хоризонта слънце, протягайки се сънливо с болки в гърба от ръбатата пейка.

Утринна Каварна

Когато градът се раздвижи се преместихме в едно от първите отворило врати заведения на по кафе. Винаги съм обичал сутрешното кафе – дълго, без захар, освежаващо и тонизиращо до костите. От приказка на приказка с Пламс обсъдихме философски погледнати проблемите на живота по-добре и от проф. Вучков в най-добрите си времена. От разговори по съседните маси дочух, че Германия отиват на полуфинал на европейското, и макар да не го следях не останах изненадан. След последната глътка кофеин поставих неизползваната си лъжичка в чашата, и тогава с ъгъла на окото си забелязах написа „Силистра”. О, да, славим се навсякъде!

До обяд се мотахме под сенките на няколко сгради, като най-дълго се застояхме на стъпалата на затворил отдавна банков клон в центъра на града. Последва хаотична разходка по каварненските улици при температура 35+ градуса. За пръв път посетих паметника на Дио, и с поклон почетох паметта на „малкия човек с големия глас”. Обядвахме до CBA, и търсейки свежест в пустинните жеги се натъкнахме на кино, в което тъкмо започваше прожекция на Me Before You. Филма е романтична драма, определено не е за хетеросексуални мъже, обаче в салона нямаше друг освен нас, климатика беше усилен, а на мен това ми стигаше за да остана два часа пред екрана подремвайки. Но няма да ви лъжа, лентата не беше толкова зле, дори ме накара на настръхна на едно-две места, а Пламсито пусна някоя друга сълза. И все пак предпочитах Independence Day 2, но той започваше по същото време с феста.

Българите от Last Hope

В 16:30 се върнахме на стадиона. Пламс влезе още за първата група, но аз останах навън под чадърите за да се срещна със стари приятели – Лачо и семейството му. Присъединих се към малката разградска маниачка облегната здраво на оградата пред сцената за финалната песен на Last Hope. Когато наближи момента Myrath да излязат пред нас, стадиона видимо се понапълни. Тина от G. Rock и Sheki Band също пристигна да куфее на тунизийците. А те забиха страшно яко! Изсвириха почти всяко парче от последния си албум, който ми е много любим. След страхотното си шоу Захер Зоргати и компания обещаха да се върнат в България, а също уважиха феновете си, като останаха за снимки с тях.

От пустинните пясъци те дойдоха…

Пропуснах Soilwork, като вместо това вечерях на една отдалечена пейка до задния вход на „Калиакра”. При мен се присъединиха Лоуд (собственик на Вила Топола) и дъщера му Вероника, много готини чужденци, избрали България за свой втори дом. Допаднахме си от второто изречение. Заедно отидохме да се разцепим на кулминацията на фестивала – Avantasia – супербандата на Тобайъс Самет, включваща Йорн Ланде, Рони Аткинс и цяла плеяда знаменити имена от света на рока, сред които и Майкъл Киске (Helloween, Unisonic), който имаше да ми се реваншира специално на мен за убития кеф от миналата година с липсващия му глас.
Бях слушал едва дузина парчета на Avantasia преди да ги видя, но сега съм влюбен в музиката им. В продължение на два часа те заливаха близо 4000-те души на стадиона с хитове от всички периоди на групата.

Тоби и „трубадурите“

Същата вечер трафика беше жалък, нищо общо с това, което съм свикнал да виждам в Каварна след феста. Затова с Пламс стопирахме рано сутринта – първо до кръговото за Балчик, след това до Добрич, а накрая сменихме няколко коли до Силистра. Хареса ми промяната в нея – от срамежливото неразговорливо момиче в началото, до веселата и отворена за приключения мацка. Разделихме се в ранния следобед, когато тя пое за Разград.

Гладни хора в Карапелит

Днес отново съм в Секулово. Вече почти седмица се опитвам да се върна към скучното ежедневие, ама не ми се получава. Гони ме тръпката, сърби ме крастата, искам още! Авантюриста в мен подскача на два метра от земята. Имам нужда само от живот и здраве, отново ще се кача на гребена на вълната. А ти бъди готов, не се знае дали не си следващия ми спътник…

/THE END/

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER