The One Land / Единствената земя – 3

По герои на Димитър Цанков

Седем дни и седем нощи бяха отредени на Садок. Тайните около смъртта му раждаха слухове и неверни истории предавани от уста на уста. Всички воини молеха Боговете си да пренесат душата на великия боил-багаин сред Светлините, а жените се събираха нощем да шият заедно посмъртен ротен. За децата бе организирана битка за най-смел млад багатур, тя продължи три дни с победител Чен – син на Су Канг, който на финала победи Насо – потомъка на Ханко. Ядосан, че загубил едва защото дървеният му меч се беше счупил, Насо захвърли големия за своя дребен осемгодишен череп шлем, и с бързи крачки напусна терена на битката. Пресрещна го баща му – висок около два метра здрав селянин с плешиво теме, известен сред останалите, че макар без потекло, той умееше да чете и пише, произвеждаше добро червено вино от лозето си, но най-важното – бе завършил училището на прославения Карачи.
– Къде си тръгнал, бъдещ воине? – попита Ханко с почти недоловима усмивка сина си.
– Отивам при мама. Тя ще ме научи на някоя нова песен.
Майката на Насо беше красива певица, нисичка почти на половина на съпруга си, крайно предана на семейството жена.
– Един бой и се предваш?
– Не се предавам! – заяви крайно недоволен от определението Насо. – Щях да победя, но дървото не издържа.
– Следващият път ще ти взема каменно оръжие. Дървото гние, камъкът е здрав.
– И камъкът се пука.
– Да, но е вечен.
Ханко постави широката си длан на врата на единственото си дете, потупа го леко и го поведе към конюшните.
– Ела да ти покажа какво красиво конче е родила сребърната кобила. На златни петна е. – опита се да разсее по бащински малкия момък.
– Татко… Откъде е Чен? – полюбопитства Насо. – Очите му не са като нашите.
Ханко пое дълбоко въздух през носа и го издиша през устата. Подпря се на дървената ограда пред конюшните и с несигурен тон започна дълъг разказ.
– Чен е отдалеч. Баща му и Шун дойдоха от Изтока, от края на света. Някои смятат, че и българите сме тръгнали оттам. Страната им е голяма, казва се Китай. Там живеят древни хора, управляват ги най-мъдрите владетели доживели стотици лета. Но не само той не е оттук. Самир е от пустините, неговият Бог не му позволява да пие вино. Тора, Оден, Гром и Ронет са от стария Север, те са закърмени в битки. Имаме дори славяни и такива от другата България.
Насо погледна баща си учудено.
– Каква друга България?
– О, нашата Майка има много Сестри, сине. Онази от която е Тамир се простира между две големи реки.
Неразбиращ много за какво му говори, малкият Насо продължи с въпросите.
– А ние не сме ли също различни? – запита втренчено. – Другите извън тази къща вярват само в един Бог, няма много с нашите имена. Пък и къщата ни е различна.
Едрият мъж замълча за миг. Погледна към светлото небе с няколко бели облаци и рече:
– Но всички живеем под Божието покривало – гласът на Ханко стана по-дълбок. – Къщата ни е като на гърците, Садок обичаше музиката им, храната им, домовете им. Затова взе няколко византийски роби да построят дома на мечтите му в покрайнините на младата царска столица Плиска. Ние сме от старите българи, от дните на смелите канове, преди да ни наложат един Бог. На нас сила ни дава Тангра, а до него са много помощници. Борис, богосменникът, когото наричат още Михаил, ни запази заради уменията ни – знахари, магьосници, зверове, воини от четирите края на света, същества, които още не познаваш има тук сред тези стени. Малко сме, не повече от петстотин, но можем сами да повалим Византия – отново мълчание – Само дето ни пазят за страшни дни, за истински сражения.
– А ще влезем ли някога в бой?
– О, да. Ще влезем. Ще влезем скоро – рече селянинът. Сведе поглед към земята, подпря отново с ръка гърба на Насо и го побутна към входа на конюшнята, откъдето се чуваха цвиления и гласове.
– Хайде да видим сега кончето…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s