The One Land / Единствената земя – 4

По герои на Димитър Цанков

Тримата конници навлязоха в гъстата гора. След съсичането на Садок дните и нощите им преминаваха на седлата. Всяка изгубена минута означаваше време, в което можеха да ги догонят или да им устроят засада, затова не спираха за почивка. Мъгла обгърна все по-сгъстяващите се дървета, а почвата под копитата на изморените от петдневното пътуване коне стана песъчлива и камениста. Изведнъж пред тях се разкри огромна каменна крепост издигната върху масивна скала на брега на морето. С уведомителен вик един от стрелците на кулите съобщи за приближаващите ездачи. Високите порти се отвориха приканващо с изскърцване на ръждиви железни резета под шума на плискащите в далечината вълни. Разир и спътниците му се прибраха у дома.
– Смелостта ти ще бъде възнаградена – обърна се към убиеца все още стояща на гърба на своя кон Елира.
Разир погледна към покритата в бели одежди снежно руса вещица, но преди да каже и дума, тя допря дланта си в неговата и с мек глас допълни:
– Имаме повод за празник.
Безмълвно пръв от седлото си скочи съпровождащият ги мъж. Лицето му бе покрито с дълбока качулка през която се подаваше само върха на остра прошарена брада. Бавните му стъпки го отведоха до малка килия в края на първото от трите отбранителни полета.
– Вярваш ли му? – с твърд глас запита черния конник.
Последваха секунди мълчание.
– Вярвам му. С нас е.

С настъпването на нощта Елира покани Разир в подземията. Тя не допускаше никого до своя хатор, но предверието му бе устроено за пирове. От прашна стъклена бутилка наля червено вино в две изрисувани покрити с орнаменти метални чаши, подавайки едната на буреочния воин.
– За кръвта на Садок! – вдигна наздравица вещицата.
– Нека гори повече от мен! – допълни Разир, поглъщайки виното наведнъж.
Босите ходила на греховно красивата Елира я поведоха няколко крачки напред по студения каменен под. Тя спря пред лицето на убиеца и впи устни в неговите, прокарвайки дълбоко дългия си език. Пръстите на Разир потънаха в нейните дълги прави коси, а другата му ръка обхвана здравите й задни полукълба. Той почувства лек натиск и погледна надолу, където Елира галеше нарастващата му зона с нежни движения.
– Толкова е голям – шепнеше някак побъркващо тя, поставяйки дланта си върху гърдите му. Сякаш го контролираше, а той не можеше да се измъкне от капана. – Ти ще бъдеш моя цар. Погледни ме!
Големите й горско зелени очи молеха да бъде усмирена. С навлажнели пръсти тя свали колана му и рязко падна на колене. Засмука бавно, поемайки го целия в устата си. Разир задиша учестено, сграбчи главата й, и я притисна силно. И още веднъж, и още веднъж. Отпускайки примката, мрачният воин повдигна своята дама, целуна я страстно по врата, и със замах свали бялата роба, под която се показа оформено тяло – дълги силни крака, стегнат корем и настръхнали гърди със стичащи се капчици топла пот по тях. Бутна я на най-близката маса по гръб и го заби силно. Изпъшквайки оглушително, Елира уви крака около кръста на убиеца. Вените по врата й се изпълваха с кръв, а той ги гледаше как пулсират. И двамата усещаха, че моментът настъпва. Силен писък. Телата им се разтресоха в общ оргазъм.
– Дори не знаеш колко сила има в теб – изрева вещицата.
Разир облиза сладкият сок стичащ се по бедрата й.
– Аз ще съм на трона, а ти ще ме заведеш до него – продължи Елира, прокарвайки пръсти в късата черна коса на покорния си воин. – Но първо трябва да заличим наследството на Борс.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s