Пиша ти, Майко…

Мила Майко,
пиша ти със сълзи на очи. Пиша кърваво писмо.

Що тъй, Майко, ти уби децата си кадърни? Другите прогони. Третите проклина.
Само уродите, Майко, твои са любимци. За тях и мило и драго даваш, топлиш ги в прегръдките си нежни.
Толкова години стана, Майко, попиляна, как глупаци тебе лазят. Косите ти отрязоха, нозете ти събуха, честта отдавна ти отнеха. И таз година е към края, Майко, пак тъй бедна и захвърлена оставаш.

Знам, че инак си модерна, Майко. Гледаш ти в екрана с празен поглед. Турски сериали ли нещеш, битивита, нови, разни всякакви очизамаски. Вчера аз пък гледах, Майко, чуждоземци да говорят тутакси за Тебе. И да знаеш, мила Майчице, истината те казват.
Ето тука във писмото, Мамо, ще ти кажа как да гледаш, да гледаш и да помниш, Майно, уродите си да гониш, не бачкаторите.

Ей за туй ти пиша, Майко… Пиша ти да знаеш.
Само, моля ти се, Майко, научи се да четеш, и кът научиш се, моя Майно льо, дай тоз лист на брата свиден. Брата да го подаде на сестринка, пък където се закучи, Майко, със сатъра да ги свършваш.

Твой син,
Един.

BEHIND BARS: THE WORLD’S TOUGHEST PRISONS