Писмо до живота

Животе,

пиша ти в студения и мъглив 18 ноември на прокажената 2020-а година.

Напоследък ме изпиваш! Разяждаш ме отвътре като сярна киселина в промишлени количества. Даваш ми малко, а ми отнемаш много. Какво, майната си, искаш, копеленце такова?!

Отне ми познати, приятели, близки. Прати ги в други светове, от които няма връщане назад.
Поболя тия, дето ценя и пазя. Взе им здравето и ги затрупа с гадорията си.
Отне ми онази, която обичам. Накара ме да я нараня, а после я заведе от девет планини в десета. След това я върна само за да ридая по нея.

Превърна ме в страхливец, чийто страх е да загуби нищото. Разкъса сърцето ми на милион парчета и го захвърли в тоалетната без да пуснеш водата.

Животе, върни ми туй, що най-силно обичам! Върни ми онова, що още може да бъде върнато! Върни ми мен и съхрани ме!

Нямам намерение да споделям и коментирам нашите отношения във Facebook, Assbook и други антисоциални шитни, а също и където да било. Нека бъдем по-интимни и оставим „свалката“ ни тук, в блога, който така или иначе съществува вече осем години.
Достатъчно страдам от теб и се вия от болка.

Животе…

Един от многото ти синове,
Божидар.

П.С.: А ако не ме съжалиш, ходи се шибай отзад и си заври живеенето-робство в на майка си трахеята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s