Блог

Пиша ти, Майко…

Мила Майко,
пиша ти със сълзи на очи. Пиша кърваво писмо.

Що тъй, Майко, ти уби децата си кадърни? Другите прогони. Третите проклина.
Само уродите, Майко, твои са любимци. За тях и мило и драго даваш, топлиш ги в прегръдките си нежни.
Толкова години стана, Майко, попиляна, как глупаци тебе лазят. Косите ти отрязоха, нозете ти събуха, честта отдавна ти отнеха. И таз година е към края, Майко, пак тъй бедна и захвърлена оставаш.

Знам, че инак си модерна, Майко. Гледаш ти в екрана с празен поглед. Турски сериали ли нещеш, битивита, нови, разни всякакви очизамаски. Вчера аз пък гледах, Майко, чуждоземци да говорят тутакси за Тебе. И да знаеш, мила Майчице, истината те казват.
Ето тука във писмото, Мамо, ще ти кажа как да гледаш, да гледаш и да помниш, Майно, уродите си да гониш, не бачкаторите.

Ей за туй ти пиша, Майко… Пиша ти да знаеш.
Само, моля ти се, Майко, научи се да четеш, и кът научиш се, моя Майно льо, дай тоз лист на брата свиден. Брата да го подаде на сестринка, пък където се закучи, Майко, със сатъра да ги свършваш.

Твой син,
Един.

BEHIND BARS: THE WORLD’S TOUGHEST PRISONS

PEOPLE & POWER: BULGARIA – WRESTLED TO THE GROUND

BULGARIA, MY LAND

YOUNG VIRGINS FOR SALE

ROSS KEMP ON GANGS: BULGARIA

BULGARIA’S ABANDONED CHILDREN

30 години след Стената

Преди 30 години Стената падна!

Падна Режима, паднаха автоматите. На следващия ден падна и бай Тошо. СССР също отиде на майната си.
Преди 30 години приключи онова „недоносче“ комунизма. Милиони се радваха на свободата.

Дойдоха 90-те. Родих се и аз. Край мен се изгради нов режим, нова полицейщина, нови бариери. Нова стена бе построена на мястото на старата, но невидима, съвременна. Старите диктатори останаха в миналото, а на тяхно място се пръкнаха нови. Пак е студена войната, по-студена даже отпреди ’89-та. Настройват ни вражески по между ни, пак ни тъпчат и ни налагат да мълчим. Не търпиш ли – ще си ходиш, ако не си ходиш – ще търпиш.

И така… 30 години… Все едно и също. Европа е една клоака, а когато Бълга(в)рия се описва като кенеф се мръщим и си пием ракията с майна на уста.

30 години! Къде сте борци за свобода?

Премиера на „340 години Секулово: Достойство, което не умира“

На 15 октомври 2016 г. Секулово отбеляза своята 340-годишнина с незабравим празник, събрал заедно четири поколения жители на добруджанското село.

Днес, три години по-късно кадрите от това събитие са ремастирани и професионално обработени под режисьорската намеса на Bobby Angel. Завършеният проект „340 години Секулово: Достойнство, което не умира“ ще бъде излъчен ексклузивно във Facebook и YouTube в деня на Независимостта на България – 22 септември (неделя) от 20 ч.

Нека заедно станем част от историята!