Блог

The One Land / Единствената земя – 2

По герои на Димитър Цанков

Както всеки ден, и днес Карина прекарваше голяма част от времето си в хатора – голяма тъмна стая с висок таван, с рафтове с вети книги, кости и шишета с отвари по рецепти от четирите края на света. В средата на хатора на шахматно килимче бе поставен широк казан пълен до половина с камилско мляко, мед и кръв от черна котка, а над него на тавана висеше кръгло огледало. Тази смес бе с прочути качества сред балиите, но само неколцина се осмеляваха да я използват заради силата й, и непредвидимия ефект, който понякога можеше да бъде фатален. Затова беше и окаченото огледалото – да връща неканени души и демони обратно в света на мрака.
Карина разклащаше едно шишенце над обсипаната с разтворени книги маса, и осветявайки го със свещника оглеждаше утайката му. На тази светлина блясъкът на сините й очи може да повали и най-безсърдечния мъж без да използва магиите, които тя владееше по-добре от всяка друга на българските земи. Прилежно вързаната на дебела плитка черна коса подчертаваше изпънатото й красиво светло лице, а под широките вишнево червени одежди личеше стройна фигура, която далеч не издаваше, че е почти в средата на своите четиресет. Живееше тук вече двайсет и четири години, след като Садок пощади единствено нея от рода Хацон, и я взе за своя невеста. Тя го обикна, роди му двама сина – Боян и Борис, и прие фамилията на рода на воините Борс.
Магьосницата върна шишенцето на рафта, и с нежните си пръсти взе друго, докато с другата ръка все още държеше свещника. Направи няколко смели крачки, издърпа тапичката от гърлото на стъкления съд и бавно изля отварата в казана. Прошепна думи с глас на съскаща змия и впери поглед в сместа. Не след дълго нещо я прониза, кожата под очите й се свлече в шок.
– Садок! – изстена Карина и изпусна свещника. – Не! Не, не, не! Садок! – изкрещя в истерия магьосницата и побягна от хатора.
Тичайки през двора на къщата с гръцки стил, Карина премина покрай няколко млади момичета, скочи по стъпалата на лагера на багаините, блъсна високата врата обкована с железни орнаменти и се провикна силно „Борисе! Къде си, Борисе?!”.
Едър силен мъж с къса черна коса обърна глава назад.
– Какво има, мамо? – попита уплашено той.
– Баща ти, Борисе… Баща ти е мъртъв.

***

За час мълвата обзе цялата къща на Садок. Всички бяха чули за смъртта му. Само малкият му син, Боян, който днес беше излязал на лов с двама свои приятели още не се бе прибрал.
По залез дървените порти се отвориха, възседнал своя бял кон с вързана сърна зад седлото, Боян прекрачи прага на бащиния дом. Посрещнат от необичайна мъка, младото му лице, покрито от дълга до раменете черна гъста чуплива коса бързо смени доволното си изражение с недоумение. Борис се доближи до него, помогна му да слезе от коня, и със завидно спокойствие му поднесе новината. Боян зарида. Краката на младия момък се подкосиха и той падна на отъпканата пръст.
Черен ден настана за воините на Борс. Облаци покриха небето, бликна бурен дъжд. Сякаш Боговете също плачеха за душата на Садок.

The One Land / Единствената земя – 1

По герои на Димитър Цанков

Тропотът на конете се чуваше отдалеч. Копитата им отскачаха от земята и се забиваха отново в нея със силата на ковачни чукове. Показаха се на хоризонта – два тъмно кафяви коня водени от черен жребец. Тримата ездачи прокудиха тишината, която цял ден се носеше над безкрайното тревисто поле, където само от време на време някой гарван се изсмиваше подигравателно и отново отлиташе. А слънцето вече залязваше. Първият ездач дръпна рязко юздите на своя кон и спря инерцията на запъхтяното животно, другите двама на няколко метра зад него го последваха. Останаха на седлата си за кратко, докато черният конник скочи на прегорялата от жегите трева, а останалите отново повториха действието му. Пред тях, в средата на нищото, където на ден път не се срещаше жив човек се намираше неголяма майсторски изработена шатра. Входът й бе открит, сякаш стопанинът й приканваше някой да го посети. Черният конник обърна глава към другите двама, погледна ги с побелелите си мрачни като пълнолуние в нощта очи без зеници, и ги поведе напред. Тримата влязоха в шатрата. Вътре в центъра зад ниска кръгла масичка седеше седнал на земята едър мъж с мускулесто лице със сведена надолу глава.
– Садок – изрече с тежък глас черният конник.
– Разир – отвърна му домакина и вдигна поглед. – Дошъл си да ме убиеш ли?
– Не. Дойдох да ти отнема света – заяви мрачния, грабна меча си с дясната ръка и съсече възрастния мъж. Тялото му се свлачи на хрущящата трева, кръв оплиска обшитите с агнешка кожа платнени стени на шатрата, а главата му се завъртя във въздуха, удари ръба на масата, отскочи и се удари в земята.
С парцалче от коприна Разир избърса червената гъста кръв от оръжието си. Допря парчето плат до носа си в опит да подуши удовлетворение от отнемането на живот, но явно не го усетил го захвърли с погнуса.
– Изгорете го! Не искам да остава и косъм от него – заяви твърдо убиеца, обърна гръб и излезе.

For Chester – Today is Your Day

I lived long enough to see many of my heroes died. The last one… Chester Bennington.

Linkin Park was big part of my childhood and one of the bands in my „Must Watch Before I Die“ list. Sadly, they are off now.

I wrote this song in Chester’s memory. Today is his day.

TODAY IS YOUR DAY

(In Memory of Chester Bennington)

Life is given only once
They say
And nobody’s too perfect
I’m afraid
You can be scared, you can be lost
Keep walking and pay the cost
But never let the demons to arrive
Never take a step to suicide

Because you’re here now
Tomorrow doesn’t count
You shouldn’t question how
One soul is what you found
Today is your day

Още от мен можете да откриете във Facebook и Twitter.