Блог

The One Land / Единствената земя – 4

По герои на Димитър Цанков

Тримата конници навлязоха в гъстата гора. След съсичането на Садок дните и нощите им преминаваха на седлата. Всяка изгубена минута означаваше време, в което можеха да ги догонят или да им устроят засада, затова не спираха за почивка. Мъгла обгърна все по-сгъстяващите се дървета, а почвата под копитата на изморените от петдневното пътуване коне стана песъчлива и камениста. Изведнъж пред тях се разкри огромна каменна крепост издигната върху масивна скала на брега на морето. С уведомителен вик един от стрелците на кулите съобщи за приближаващите ездачи. Високите порти се отвориха приканващо с изскърцване на ръждиви железни резета под шума на плискащите в далечината вълни. Разир и спътниците му се прибраха у дома.
– Смелостта ти ще бъде възнаградена – обърна се към убиеца все още стояща на гърба на своя кон Елира.
Разир погледна към покритата в бели одежди снежно руса вещица, но преди да каже и дума, тя допря дланта си в неговата и с мек глас допълни:
– Имаме повод за празник.
Безмълвно пръв от седлото си скочи съпровождащият ги мъж. Лицето му бе покрито с дълбока качулка през която се подаваше само върха на остра прошарена брада. Бавните му стъпки го отведоха до малка килия в края на първото от трите отбранителни полета.
– Вярваш ли му? – с твърд глас запита черния конник.
Последваха секунди мълчание.
– Вярвам му. С нас е.

С настъпването на нощта Елира покани Разир в подземията. Тя не допускаше никого до своя хатор, но предверието му бе устроено за пирове. От прашна стъклена бутилка наля червено вино в две изрисувани покрити с орнаменти метални чаши, подавайки едната на буреочния воин.
– За кръвта на Садок! – вдигна наздравица вещицата.
– Нека гори повече от мен! – допълни Разир, поглъщайки виното наведнъж.
Босите ходила на греховно красивата Елира я поведоха няколко крачки напред по студения каменен под. Тя спря пред лицето на убиеца и впи устни в неговите, прокарвайки дълбоко дългия си език. Пръстите на Разир потънаха в нейните дълги прави коси, а другата му ръка обхвана здравите й задни полукълба. Той почувства лек натиск и погледна надолу, където Елира галеше нарастващата му зона с нежни движения.
– Толкова е голям – шепнеше някак побъркващо тя, поставяйки дланта си върху гърдите му. Сякаш го контролираше, а той не можеше да се измъкне от капана. – Ти ще бъдеш моя цар. Погледни ме!
Големите й горско зелени очи молеха да бъде усмирена. С навлажнели пръсти тя свали колана му и рязко падна на колене. Засмука бавно, поемайки го целия в устата си. Разир задиша учестено, сграбчи главата й, и я притисна силно. И още веднъж, и още веднъж. Отпускайки примката, мрачният воин повдигна своята дама, целуна я страстно по врата, и със замах свали бялата роба, под която се показа оформено тяло – дълги силни крака, стегнат корем и настръхнали гърди със стичащи се капчици топла пот по тях. Бутна я на най-близката маса по гръб и го заби силно. Изпъшквайки оглушително, Елира уви крака около кръста на убиеца. Вените по врата й се изпълваха с кръв, а той ги гледаше как пулсират. И двамата усещаха, че моментът настъпва. Силен писък. Телата им се разтресоха в общ оргазъм.
– Дори не знаеш колко сила има в теб – изрева вещицата.
Разир облиза сладкият сок стичащ се по бедрата й.
– Аз ще съм на трона, а ти ще ме заведеш до него – продължи Елира, прокарвайки пръсти в късата черна коса на покорния си воин. – Но първо трябва да заличим наследството на Борс.

Advertisements

The One Land / Единствената земя – 3

По герои на Димитър Цанков

Седем дни и седем нощи бяха отредени на Садок. Тайните около смъртта му раждаха слухове и неверни истории предавани от уста на уста. Всички воини молеха Боговете си да пренесат душата на великия боил-багаин сред Светлините, а жените се събираха нощем да шият заедно посмъртен ротен. За децата бе организирана битка за най-смел млад багатур, тя продължи три дни с победител Чен – син на Су Канг, който на финала победи Насо – потомъка на Ханко. Ядосан, че загубил едва защото дървеният му меч се беше счупил, Насо захвърли големия за своя дребен осемгодишен череп шлем, и с бързи крачки напусна терена на битката. Пресрещна го баща му – висок около два метра здрав селянин с плешиво теме, известен сред останалите, че макар без потекло, той умееше да чете и пише, произвеждаше добро червено вино от лозето си, но най-важното – бе завършил училището на прославения Карачи.
– Къде си тръгнал, бъдещ воине? – попита Ханко с почти недоловима усмивка сина си.
– Отивам при мама. Тя ще ме научи на някоя нова песен.
Майката на Насо беше красива певица, нисичка почти на половина на съпруга си, крайно предана на семейството жена.
– Един бой и се предваш?
– Не се предавам! – заяви крайно недоволен от определението Насо. – Щях да победя, но дървото не издържа.
– Следващият път ще ти взема каменно оръжие. Дървото гние, камъкът е здрав.
– И камъкът се пука.
– Да, но е вечен.
Ханко постави широката си длан на врата на единственото си дете, потупа го леко и го поведе към конюшните.
– Ела да ти покажа какво красиво конче е родила сребърната кобила. На златни петна е. – опита се да разсее по бащински малкия момък.
– Татко… Откъде е Чен? – полюбопитства Насо. – Очите му не са като нашите.
Ханко пое дълбоко въздух през носа и го издиша през устата. Подпря се на дървената ограда пред конюшните и с несигурен тон започна дълъг разказ.
– Чен е отдалеч. Баща му и Шун дойдоха от Изтока, от края на света. Някои смятат, че и българите сме тръгнали оттам. Страната им е голяма, казва се Китай. Там живеят древни хора, управляват ги най-мъдрите владетели доживели стотици лета. Но не само той не е оттук. Самир е от пустините, неговият Бог не му позволява да пие вино. Тора, Оден, Гром и Ронет са от стария Север, те са закърмени в битки. Имаме дори славяни и такива от другата България.
Насо погледна баща си учудено.
– Каква друга България?
– О, нашата Майка има много Сестри, сине. Онази от която е Тамир се простира между две големи реки.
Неразбиращ много за какво му говори, малкият Насо продължи с въпросите.
– А ние не сме ли също различни? – запита втренчено. – Другите извън тази къща вярват само в един Бог, няма много с нашите имена. Пък и къщата ни е различна.
Едрият мъж замълча за миг. Погледна към светлото небе с няколко бели облаци и рече:
– Но всички живеем под Божието покривало – гласът на Ханко стана по-дълбок. – Къщата ни е като на гърците, Садок обичаше музиката им, храната им, домовете им. Затова взе няколко византийски роби да построят дома на мечтите му в покрайнините на младата царска столица Плиска. Ние сме от старите българи, от дните на смелите канове, преди да ни наложат един Бог. На нас сила ни дава Тангра, а до него са много помощници. Борис, богосменникът, когото наричат още Михаил, ни запази заради уменията ни – знахари, магьосници, зверове, воини от четирите края на света, същества, които още не познаваш има тук сред тези стени. Малко сме, не повече от петстотин, но можем сами да повалим Византия – отново мълчание – Само дето ни пазят за страшни дни, за истински сражения.
– А ще влезем ли някога в бой?
– О, да. Ще влезем. Ще влезем скоро – рече селянинът. Сведе поглед към земята, подпря отново с ръка гърба на Насо и го побутна към входа на конюшнята, откъдето се чуваха цвиления и гласове.
– Хайде да видим сега кончето…

Отворено писмо до Бойко Борисов относно ситуацията в Секулово

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РБ
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ГЕРБ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

Уважаеми г-н Борисов,

Обръщам се към Вас в качеството Ви на Министър-председател на Република България и Председател на политическа партия ГЕРБ, с необходимост да Ви уведомя за случващите се събития в село Секулово, провокирани от несъобразените действия от страна на кмета на селото Невзад Ибрям – издигнат за заемания към момента пост от ГЕРБ.

По-рано тази година в качеството ми на читалищен секретар в НЧ „Хр. Ботев – 1941” започнах работа по фестивал с името “Enigma Rock”, който да обедини на една сцена десет от най-добрите български групи в музикалните жанрове блус, рок, пънк и метъл. Решението за провеждането на събитието се взе по време на сесия на Управителния съвет на читалището, на която не присъства само един от членовете му – Невзад Ибрям. С напредване реализацията на проекта, Ибрям започна да подклажда провокации на етническа основа сред местните жители, а по-късно уведомил районно управление на МВР в гр. Дулово за недоказани опасения от саморазправа между гостуващи мото клубове, музиканти и фенове.
На 28 август 2017 г., само дни преди Enigma Rock да се състои, на организаторите, в частност НЧ „Хр. Ботев – 1941” ни беше предадено уведомително писмо от полицейските структури в Дулово, гласящо следното:

„По-голямата част от жителите на с. Секулово са от ромски произход. Това фактическо положение, както и предвидения нетрадиционен за културата на ромския етнос вид музикални изпълнения, създават предпоставки за извършване провокационни действия на етническа основа, които е възможно за прерастнат в масови нарушения на обществения ред.“
Предвид гореизложеното, необходимо е да се промени мястото на провеждане на организираното мероприятие”.

Не знам дали само на мен, или има и други притеснени, но посочените доводи за отмяна на културно-масово събитие от широк интернационален мащаб, каквото е Enigma Rock звучат стряскащо и дискриминиращо.
С разрешение от кмета на Община Дулово д-р Юксел Ахмед (също издигнат от ГЕРБ), фестивалът се състоя със страхотен успех. Пред сцената в изблик на радост и задоволство скачаха лица от всички етноси, най-вече цигански. Но тоталитарното поведение на Невзад Ибрям не го спря да каже на живо в национален ефир относно рок музиката, че тя „няма почва в Секулово”.

Нима музката има етнос? Нима изкуството има етнос?

Преди години настоящият кмет (Ибрям) действа по същия начин спрямо организиран от нас концерт за Курбан Байрям в читалището, и пред група мюсюлмани заявил, че трябва да се срамуват от факта, че българи правят празника.

Е, г-н Борисов, не се ли създава изкуствено разделение на живеещите иначе мирно хора в Секулово? Не са ли действията на Ибрям подсъдими? Не трябва ли да се сезира Комисията за защита от дискриминацията?

ГЕРБ доказа през годините, че е партия на стабилност и национално обединение. Невзад Ибрям е кадър на ГЕРБ. Смятам, че ръководената от Вас партия в управляваната от Вас държава трябва да свали доверието си от настоящия кмет на Секулово, и незабавно да започне процес по отстраняването му от длъжност. Просто така е редно. Просто така действа Демокрацията.

С уважение,
Боби Ейнджъл.