Блог

Отворено писмо до Слави Трифонов за дадените думи и обещания

Здравей, Слави!

Пиша ти в качеството си на представител на Народно читалище „Христо Ботев – 1941“ – Секулово.

Първо искам да ти благодаря за жеста на патриотизъм в музикално измерение, какъвто е албумът „Песни за българи“, който както много други читалища и училища получихме преди броени дни!

Съществото на писмото ми обаче е друго – дадената дума в национален ефир.
Преди повече от половин година аз създадох, организирах и проведох рок фестивал с името Enigma Rock. Последвалите пред осъществяването му препятствия бяха шумно отразени от много национални медии, а в твоето шоу се разигра скеч с участието на Иво Сиромахов, в който пародирахте случилото се. В същия този скеч, излъчен на 25 септември 2017 г. ти обеща, че ако бъдеш провокиран ще направиш концерт в Секулово. Е, провокирам те! Сега е момента, именно когато твърдиш, че се бориш за оцеляването на обикновения българин, че искаш да съхраниш традициите и обичта към родината, че целиш оставането на младите хора в страната да го докажеш.
Направи концерт в Секулово. Бъди там, където другите не искат да бъдат. Покажи, че си неудобен, нестандартен, че си искрен и наистина желаеш свобода на духа, словото и действието у нас. Секулово те очаква. Докажи, че думите ти не са празни!

Поздрави,
Боби Ейнджъл.

Advertisements

ArseA идват за две шоута в България

Италианската хеви метъл група ArseA идва за две участия в България – първото е на 30 юни на ежегодния Джулай Морнинг в Тутракан, а на 8 септември ще забият на второто издание на Enigma Rock в Секулово, където ще се присъединят към молдовските Infected Rain.

Историята на ArseA започва през 2006 година, но успехът за тях идва година по-късно, когато стартират фестивалните им участия на Metalcamp в Словения и Nu Metal Community Vol. 2 в Будапеща. След няколко промени в състава на групата те откриват своя комфорт и подгряват Manowar, Kamelot, Virgin Steele и Arch Enemy.
През 2015 г. ArseA издават своя пръв албум, носещ заглавието A New Dawn с девет размазващи парчета.
В момента бандата е концентрирана върху концерти в Италия и чужбина, много от които на големи стадионни фестивали.

Последният път, когато българските фенове имаха възможност да гледат ArseA на наш терен беше миналата година на Hills of Rock заедно с десетки големи имена от рок и метъл сцената.

ENIGMA ROCK 2 | 8 СЕПТЕМВРИ 2018 | СЕКУЛОВО, ОБЛ. СИЛИСТРА

Героите умират! Нямаме нови…

Вчера се отдадох на музиката на Фил Колинс. Обичам гласът му, посланията които предава, усещането което оставя. И така от песен на песен стигнах до видео от миналата година, в което Фил изглежда неознаваемо, пеещ с неповторимата си бленда от крепящ го стол с шевове на главата. Заинтересувах се от здравословното му състояние и разбрах, че е претърпял няколко сериозни операции, една от които го е лишила от възможността да свири на барабани, а преди няколко години е изпаднал тежка депресия с опити за самоубийство. Тогава за пореден път ме налетя мисълта – героите ни умират и няма кой да ги замести.
Изгубихме много величия, онези незаменимите с идеи и непримирим дух. Достойните хора капят един по един, отиват си. В музиката – Фреди Мъркюри, Кърт Кобейн, Рони Джеймс Дио, Джордж Майкъл, Майкъл Джексън, в киното – Джак Лемън, Уолтър Матау, Робин Уилямс, Алън Рикман, Пол Уокър, в спорта – Мохамед Али, Крис Беноа, в политиката и авторството – Майкъл Крайтън, Нелсън Мандела и още и още. Много от тях дори не навършиха седемдесет. Други светила пък са на ръба също да отлетят към райските небеса или просто са се оттеглили завинаги от публичността. На тяхно място зейва огромна дупка, която не можем да запълним.
Навлизаме в пустош на бездушие и безвремие, наречена съвремие. Оставаме без идоли и лидери, на хората с разчупено мислене не им се дава свобода. Една шепа диктатори зад тъмната завеса ни мачкат безмълвно, тъпчат ни с каквото си мислим, че искаме, и дебелеят от нагло щастие. Живеем в дни на погубено достойнство и идеали, нямаме лице, покрили сме очите си, а устите ни не спират да дъвчат сервираните ни лайна. Е, нали има X Fucktor, America’s Got Talent (Not so Sure), парламентарен контрол и безкрайни дискусии за или против истанбулската конвенция.
Писва ми! Не знам дали си заслужава да продължвам напук да си блъскам главата в бетонената стена. Все си припомням мисълта, че когато героите ти си отиват един по един, спасение е сам да се превърнеш в герой.
„Още един ден в Рая“, помните ли тази песен? На Фил Колинс е. В нея се говореше за бездомници. Това сме ние, душевни бездомници. Оставям ви да чуете парчето в един различен аранжимент, и да се замислите как стигнахме до кривата пътека и не е ли време да се опитаме да се върнем в отъпкания коловоз.

Още от мен можете да откриете във Facebook и Twitter.