Домът

Има едно много специално за мен място. Малко е, някога е било диво и щастливо, днес по-често е почернено и сбръчкано. Наричам го “дом” – там, където израснах, учих, променях се, започнах първата си работа. Това място ми е дало добро и лошо. Сега за жалост е леко пусто, някак бездушно, но красиво. Сякаш смъртта го гони, но не го застига.

Направих следващите снимки защото показват нещо. За някои може би ще са смущаващи, а аз по-скоро ги виждам като пейзаж на чистотата. Изоставените и неизползваеми сгради тук бавно се поглъщат от Майката Природата, земята ги прибира обратно, така, както някога ни е дала да ги построим от нейното “тяло”.

Интересно как се сливат красивите и не чак толкова неща в живота. Вероятно има някаква ирония…


Улицата по която играехме…

…тъй като е главната, някой е решил да й даде името “Централна”.

Имаше дърво.

Бившите докторски апартаменти. В тях отглеждахме бездомни кучета.

Където се риташе топка до замръкване.

Първото ученическо общежитие.

Баба ми е работила тук.

Кой ли е спал в тази стая?

Никога неизползваният физкултурен салон… и прекрасен залез.

Старата къща на сем. Койчеви. Не отричам че е красиво.

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER

Паниран кашкавал

Семпло хапване, което ми доставя неизмеримо удоволствие всеки път когато е в чинията ми.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
– 300 гр. кашкавал
– 2 яйца
– 1 ч.ч. брашно

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Яйцата се разбиват, към тях се прибавя брашното и малко студена вода. Сместа се разбърква до получаване на гъста хомогенна каша. Кашкавалът се нарязва на среднодебели правоъгълни парчета, всяко от които се потапя в кашата от двете страни. Пържи се в силно нагорещена мазнина, като върху всяко парче се прибавя допълнително част от сместа.

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER

Поредният пропилян шанс

В края на януари тази година на оперативна среща на читалищните секретари в Дулово бях ангажиран от служител на отдел “Култура” да се заема с организирането на филмовия фестивал “Златното магаре”, който е съпътстващо събитие към едноименния карнавал в града. Обсъдихме идеята, като предложих председател на журито на фестивала да бъде големия американски режисьор Сам Фърстенбърг (Американски нинджа, Операция Делта форс, Островът Макинзи). Започнах да работя по проекта, и макар с голямо недоверие от страна на възложителите съставих статут, формуляр за участие, план за програма и успешно убедих Сам Фърстенбърг да присъства. Режисьорът дори записа видео (виж по-долу), в което благодари за отправената му покана.
В продължение на седмици бях убеждаван от въпросният служител на дирекция “Култура”, че съставения от мен финансов план за 4000 лв., покриващ всички разходи по реализирането на фестивала е приет и включен във финансовата рамка на общината, като единствено трябвало да се уточнят дребни детайли. Кошмарът настъпи днес, когато след трудно уговорена среща с кмета на Дулово ми бе казано, че идеята е била спряна още в зародиш, и че до него не е достигала информация за равитието й. Бюджетът бил непосилен за общината. Оказа се, че възложителя просто ме е баламосвал, докато аз губих време и усилия да поканя доказано холивудско име в малкия североизточен град.
Нямам намерение подробно да описвам какви биха могли да са плюсовете за малка община като Дулово от подобно събитие, и сами можете да се досетите. Проблемът ми е, че в момента губя от репутацията и доверието си в лицето на Сам Фърстенбърг и други хора, с които съм работил по “Златното магаре”.

Това беше поредният (голям) пропилян шанс.

ХАРЕСАЙТЕ СТРАНИЦАТА МИ ВЪВ FACEBOOK   ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ В TWITTER